Сьомгата – колкото вкусна, толкова полезна

Сьомгата е не само вкусна риба, но и много полезна за здравето. Повечето от ползите на сьомгата идват от омега-3 мастните киселини в нея.

Сьомгата помага на сърцето

Омега-3 мастните киселини се съдържат в повечето риби. Все пак учените са установили, че човешкото тяло може да ги абсорбира чрез сьомга по-добре, отколкото чрез който и да е друг източник. Омега-3 мастните киселини са от полза за сърдечното здраве. Те предотвратяват съсирването на кръвта, непостоянният сърдечен ритъм и липидния профил чрез повишаване нивото на добрия холестерол и понижаване нивото  на триглицеридите в кръвта. Сьомгата също е богата на витамин В12 и ниацин. Ниацина помага да се намали нивото на холестерола, а  В12 благоприятства работата на сърцето.

Сьомга за мозъка
Сьомгата може да намали риска от болестта на Алцхаймер. Хранителните вещества, съдържащи се в тази риба, подобряват мозъчните функции.

Сьомга срещу някои заболявания
Маслото от сьомга е в състояние да намали възпалението и болката, свързани с остеопороза и артрит.

Добър източник на протеини
Сьомгата е богат източник на здравословни протеини. За разлика от повечето животински протеини, сьомга не съдържа наситени мазнини.

Изберете вашата сьомга внимателно
Сьомгата, която ние ядем е отглеждана или във ферми, или на свобода. Въпреки това, докато похапваме от нея, едва ли ще се поинтересуваме от източника, от който е получена. Изследвания са установили, че тихоокеанската сьомгата е сравнително по-безопасна за здравето ни от атлантическата сьомга. Замърсителите в атлантическата вода, увеличават риска от рак. Тихоокеанската сьомга, както и тази, която идва от Аляска имат по-малко канцерогенни замърсители в тях.

Морето помага да се лекуваме

Ако обичате да се излежавате на плажа, възползвайте се и от възможността да лекувате някои заболявания с помощта на горещия пясък.

Заболявания на пикочния мехур

Започнете оздравяването с ходене по не твърде горещ пясък в продължение на 5-10 минути ежедневно без прекъсване. След това постепенно удължавайте процедурата до 30 мин. с повишаване на температурата на пясъка. После отново извършвайте процедурата в обратен ред.

Заболявания на отделителната система

В този случай се препоръчва ходене по гладък речен чакъл. Най-подходящото време са вечерните часове, когато органите на отделителната система са най-възприемчиви към външни въздействия. Температурата на камъните не трябва да бъде много ниска, защото отделителните органи бързо и негативно реагират на студ. Оптималната температура трябва да бъде равна на температурата на сухия пясък до водата.

Заболявания на белите дробове

Ходете по горещия пясък ежедневно не по-малко от 30 мин (подходящо е това да се прави по обяд, когато пясъкът е горещ) по възможност в продължение на 5-7 седмици, но и по-краткият срок е от полза.

Бронхиална астма

Ходенето на бос крак по всякакви повърхности, особено по горещ пясък е особено препоръчително. Нагряването на стъпалата по най-добър начин стимулира оздравителните процеси в белите дробове и влияе благоприятно на тяхното сътояние.

Ортопедични заболявания, свързани с патология на костите и мускулатурата от придобит характер

Колкото повече ходите боси по горещия пясък, толкова по-бързо ще отстраните ортопедичните дефекти. За профилактика и лечение на церебрален арахнопатит е необходимо да се редува 2 минутно ходене по горещ пясък с 2 мин. ходене по речен чакъл като постепенно времето се увеличава до 10-15 минути.

На плажа могат да се правят и пясъчни бани

Те  представляват затрупване от всички страни със слой пясък (8-10см), а на корема – 4-5 см. Областта на сърцето трябва да остане свободна, а главата задължително трябва да е на сянка. След процедурата се взима душ (37-38 градуса) и се почива в продължение на 30 минути. Процедурите е добре да се правят през 1-2 дни подред с прекъсване на третия. Важно е пясъкът, върху който се ляга, също да е достатъчно топъл, за да не създава дискомфорт.

Настоящите препоръки могат да важат само в случаи, когато се цели профилактика на заболяването и по никакъв начин не премахват необходимостта от консултация с лекар-специалист в съответната област.

« Предишна страница