Какво трябва да знаем за алергиите

Алергията е заболяване, известно отдавна. От нея са страдали Наполеон, Лудвиг Ван Бетховен, Антонио Вивалди, Чарлз Дикенс и много други известни и богати, деца и възрастни, мъже и жени.
Алергията представлява свръхреакция на организма спрямо вещества, които се приемат от него като вредни, дори и да не са такива. По статистически данни в последните десетилетия броят на алергичните заболявания расте лавинообразно. Това се обяснява със съвременната урбанизация, индустриализация и химизация на съвременното общество. Допуска се, че първите няколко месеца от живота представляват чувствителен период, по време на който действията на някои алергени може да предразположи организма за последващо алергично заболяване.
Немалка роля при децата играе и честото прилагане на антибиотици, високомолекулни медикаменти и биопродукти (вкл. ваксини). Алергията е неприятна и може сериозно да въздейства върху качеството на живота, на работа, учебна дейност и много др.
Нормалната реакция на нашия организъм към чужди субстанции е той да се защити от тях. Това се постига с помощта на имунната система, чрез различни, сложни имунологични реакции. В повечето случаи те са полезни за организма. Понякога обаче имунната система отговаря с много по-силна реакция, отколкото е нормално. Налице е една свръх реакция и масивна защита спрямо чуждите субстанции (дразнители), които в действителност не са никаква заплаха за организма. Тази вредна свръх реакция се нарича свръхчувствителност или алергия. Субстанцията, която предизвиква такава свръхреакция се нарича алерген.
Особено важна при алергиите е чувствителността, което означава, че имунната система вече е била в контакт с даден алерген, запомнила го е и е готова за бърза реакция (защита) при следващата му поява тоест налице е така наречената сенсибилизация.
За повечето от страдащите от алергия се казва, че са атопични. Атопична реакция е тази, при която роля играе наследствеността. Това зависи от генетичните особености на индивида, който произвежда по-голямо количество имуноглобулин Е антитела. Те се фиксират към мембраната на мастните клетки и при всяка следваща среща с алергена се стига до разрушаване на тези клетки с освобождаване на различни вещества, които предизвикват възпалението. Веднъж възникнала, такава реакция при определени условия може да се прояви без намесата на външният дразнител – специфичния алерген.
При възникването на алергия наследствеността играе голяма роля, но решаващо значение имат алергените – начинът на тяхното проникване, условията на живот, прекараните инфекции и др. Ето защо наследствеността се явява като предразположение за по-често и по-бързо реагиране към даден алерген от външната среда. Важното обаче е наличието на алергени във външната за организма среда. Възможно е при по-продължително и често излагане на мощни алергени и наследствено необременен организъм да развие алергия.
Съществуват различни видове алергични реакции в зависимост от засягане на определен орган или система. Но при всички причината е една – свръчувствителността на организма към определен алерген. И по същество тази реакция е имунологична.
При нисък праг на чувствителност с изработени много и различни антитела под въздействието на ваксини, различни лекарства от рода на респивакс, бронховаксон, IRS19 организмът реагира ненужно със свръхреакция, защото е сенсибилизиран и се получава алергия. Обратното при висок праг на чувствителност се получават инфекции поради невъзможността да се неутрализират нормално вирусите – недостатъчно изработени антитела и нарушени неспецифични имунни реакции.
Алергията може да е:
- респираторна алергия – засягане на нос и бели дробове (бронхиална астма, сенна хрема или сезонен ринит);
- на кожата – алергичен дерматит, уртикария,екзема;
- на очите – алергичен конюнктивит;
- на храносмилателната система – алергии към определени хранителни алергени, означавани като „непоносимост към белтъка на кравето мляко”, ”непоносимост към яйчния белтък” и пр.

Най-честите алергени са: микрокърлежи в домашния прах, полени и плесени, косми от домашни животни, различни субстанции (тютюнев дим, озон, азотни и серни окиси), много лекарства и ваксини, които съдържат различни стабилизатори, консерванти, известни количества антибиотици. От ваксините най-чести алергични реакции дава коклюшната ваксина.
Протичането на заболяването при децата става в няколко фази:
Първата фаза е моноалергенна – към един алерген.
Втората е полиалергенна – сенсибилизиране към два и повече алергена.
Третата е неспецифичната – когато алергичната реакция се предизвиква от неалергични фактори (физически или психични). При тази фаза алергичната реакция възниква по пътя на условните рефлекси.
Лечението се провежда с антихистаминови препарати (със странични действия върху ЦНС) и кортикостероидни препарати (със странични действия върху обмяната на веществата и растежа на детето).
Антиоксидантите са от жизнено важно значение в днешния замърсен и стресиран свят. Много учени вярват, че редовното им приемане може да удължи живота с 20-30 г. и да го подобри качествено. Това се дължи на способността им да неутрализират свободните радикали (силно реактивни молекули, които увреждат структурата и функцията на живите клетки, каквито в случая са антиген/антитяло комплексите). Натрупването на свободни радикали е верижно клетъчно увреждане и води до дегенерация, състаряване и редица болести, вкл.алергии .
Като се има предвид хронично рецидивиращото протичане на алергиите, трудното им лечение и съмнителната им прогноза, все по-голямо значение се отдава на профилактиката.Профилактиката включва два основни компонента:
1)Да се избягват контакти с алергените
2)Да се укрепва неспецифичният имунитет и пасивният специфичен имунитет – за да се избегнат реакциите на свръхчувствителност.
И тук при профилактиката на алергиите да не забравяме ,че храната, особено на децата и то още от ранна кърмаческа възраст, играе голяма роля. През последните 1-2 десетилетия редица проучвания показват, че кърменето на децата поне до 3-мес.възраст ги предпазва от алергия, а когато е невъзможно да се осигури майчина кърма през първите 6 мес., се препоръчва приложението на частично хидролизирани млека, при които е намалена алергизиращата роля на белтъка на кравето мляко, и е необходимо включването на есенциални мастни киселини от растителен произход. По големите деца ядат твърде много сладко, което съдържа много излишни калории, без каквито и да е хранителни вещества. Вече седемгодишните деца употребяват от 60 до 70г. захар на ден. Даже ако детето се ограничава със сладкото, източник на захар могат да се явят плодовите и газирани напитки, лишавайки организма от още по-потребните филтрирана или минерална вода. Освен това храна с високо съдържание на рафинирана захар отслабва имунната система с това, че поврежда способността на организма да изработва нужните антитела за борба с инфекциите. Медицинските изследвания показват, че количеството антитела достоверно пада, даже и в тези случаи, когато човек изяжда не повече от 18гр. Освен това децата и подрастващите започнаха да ядат повече месо и колбаси и това като правило означава, че те получават с храната повече мазнини в скрита форма, съставът на тези местни изделия не се отличава с висока хранителна стойност. В резултат на такова хранене в нашия живот настъпи преждевременното ранно развитие на децата – явление, опасността от което все още не е оценена достатъчно.

Как да се справим с компютърната зависимост при децата

Причината за компютърната зависимост е в това, че чрез компютърната игра детето получава само положителни емоции, адреналин. А наред с това – силно отделяне в мозъка на хормона на удоволствието. А човек лесно се поддава на усещането за щастие. И това засяга не само децата, а и възрастните. Подобен процес на измамно щастие протича и в мозъка на наркоманите например. Когато тийнейджърът е пред компютъра, на него нито му се яде, нито му се пие, защото хормонът на удоволствието намалява потребността от това. Дори един здрав компютърен специалист може да остане цяло денонощие пред компютъра само с чаша кафе.

Разбира се, помощта на психолозите е необходима. Но това не е достатъчно – само с таблетки и внушение не се лекува такава зависимост. Има един китайски метод. Зависимите биват поставяни в клиника, където няма компютри. И ги натоварват физически. Защото тогава човек получава също толкова хормони на удоволствие, колкото и пред компютъра. В тези клиники психологът избира с какво да се занимава зависимият – спорт, хоби, общуване с връстници.

В Китай дори са измислили „автоматичен” метод за борба със зависимостта от компютърните игри. Два часа след началото на играта сървърът на компютъра сам изключва и колкото и да опитва човек, не може да го включи отново.

КОМПЮТЪРНОТО УВЛЕЧЕНИЕ Е ВИД ХАЗАРТ. ОСВЕН ТОВА ВРЕДИ И НА ФИЗИЧЕСКОТО ЗДРАВЕ

Компютърната зависимост до известна степен е част от хазартната зависимост. Дори в известна степен е по-опасна, защото всеки има достъп до компютърните игри.

Всяка хазартна игра се поддава много трудно на лечение, по своята същност тя дори е съчетание на наркомания и натрапчивост. Световната здравна организация я е причислила към опасните психически разстройства. Но тя е страшна и за физическото здраве. В практиката има случай, когато 12-годишно момче умира от обширен мозъчен кръвоизлив – то играло цяло денонощие без прекъсване на компютъра си.

Както се досещате, в България все още няма клиники за лечение на компютърна зависимост. А те са нужни. Защото психологът не може да навлезе напълно в света на компютърните маниаци.

По-подвластни са момчетата, мъжете. Сигурно защото те по принцип получават удоволствие от хазарта, победите, рекордите.

АКО ДЕТЕТО НЕ ИСКА ДА СТАНЕ ОТ КОМПЮТЪРА, ЗНАЧИ Е ВРЕМЕ ЗА ПОМОЩ

Ето някои характерни признаци:

•Детето ви има добро настроение само когато е пред компютъра си. Ако се опитате да го отвлечете, то започва да се дразни и да става агресивно.

•Истинският геймър става затворен в себе си, дори започва да лъже. Например най-популярната им лъжа в този случай е, че си готвят домашното на компютъра.

•Очите му са пресъхнали от постоянното взиране в монитора. Получава и болки в гърба.

•Започва да отслабва, не му се яде, сънува кошмари. Изпитва пристъпи на страх, тревога и натрапчиви състояния.

• Прекарва по цели дни пред компютъра. Не може да си наложи и да си каже: сега ще поиграя един час на компютъра, след това ще изляза да се разходя с приятели.

• В разговорите му постепенно навлизат компютърни термини.

Една лъжичка мед може да успокои детската кашлица

Чаена лъжичка мед преди сън успокоява каш­лицата на децата и им помага да спят по-добре, установи американско изследване, цитирано от Ройтерс.

По разкази на родителите пред екип на медицин­ския колеж към Университета на Пенсилвания, медът действа по-добре вечер от лекарствата за кашлица или от липсата на всякакво лечение.

Вероятно той покрива и успокоява раздразнено­то гърло. На децата под 1 година обаче мед не трябва да се дава заради рядък, но реален риск от ботулизъм.

За целите на изследването учените са привлекли 105 деца с инфекции на горните дихателни пъти­ща. Някои получили сироп за кашлица с вкус на мед, други – мед. Родителите оценявали как спят децата и симптомите на кашлицата. Състоянието на всички деца се подобрило, но получаващите мед се чувствали значително по-добре.

« Предишна страница — Следваща страница »