Алергия, чувствителност, непоносимост – толкова ли е сложно?

January 25, 2013 от  
Публикувано в Здраве

AllergyАлергиите са отговор на имунната система към определена храна, вещество, което вдишваме във въздуха, или химикал. В популярната литература често се използват названията „алергия” и „чувствителност”, които означават едно и също нещо, въпреки че в някои случаи чувствителността не означава истинска алергия. Терминът „чувствителност” е общ и може да включва истински алергии, реакции, които не влияят на имунната система (и следователно не са алергии в този смисъл) и реакции, за които причината все още не е определена.
Някои неалергични видове чувствителност се наричат „непоносимост” и могат да бъдат причинени от токсини, недостиг на ензими, реакции към лекарстава и химикали, психологически асоциации и други. Примери за добре проучени непоносимости са непоносимост към към лактоза и фенилкетонурия.
Когато повечето хора мислят за алергията, те си представят течащ нос и зачервени очи, предизвикани от полените. Всяка година с настъпването на пролетта (сезона на алергиите) хиляди хора започват да страдат от сенна хрема. Как могат хората, чувствителни към полените, да избегнат това страдание? Алерген е всяко вещество, което ядем, пием, вдишваме или се докосва до нашата кожа и което може да предизвика алергична реакция при повторно действие. Най-разпространени са: полените, домашният прах, животинска слюнка, ухапвания от насекоми, някои лекарства, храни като ядки, морски храни, шоколад, яйца и др. Склонността към алергични реакции се нарича атопия – състояние, което, освен че предизвиква редица неприятни симптоми като сълзене и зачервяване на очите, може да „отключи” други състояния като сенна треска, екзема, астма, синузит, възпаление на ушите.
В действителнос, алергии може да се предизвикат от всяко едно вещество. Алергиите обхващат около 40% от населението, но не спират до тук. Имунната система на организма е активна от главата до пръстите на краката. Алергиите може да предизвикат редица кожни проблеми – копривна треска, екзема, обриви. Някои типове алергии водят до смущения в стомашно-чревния тракт, в други случаи може да предизвикат главоболие, загуба на обоняние, безсъние, умора.
Много неприятно заболяване, което може да бъде свързано с алергии, е нощното напикаване (нощна енуреза). Ако няма медицинска причина за нощното напикаване, трябва да бъдат направени изследвания за алергия.
Конвенционалното лечение включва лекарства като антихистамини и бронходилататори. Най-често срещаният страничен ефект на антихистамините е, че предизвикват сънливост, което невинаги е желателно – добре би било само ако ви помогне да спите през нощта. През деня, обаче, това може да създаде проблеми. С течение на времето те могат да доведат и до депресия. При по-новите антихистамини – от II и III поколение – няма подобно странично действие. Но голям техен недостатък е, че постепенно загубват лечебния си ефект.
Затова често хората се обръщат за помощ към природата. Противовъзпалителното действие на флавоноида кверцетин може да бъде използвано за намаляване и облекчаване симптомите при алергични реакции, включително сенна хрема, както и синузит и хронична астма. Установено е, че този флавоноид помага да се предотврати освобождаването на хистамин в тялото – агента, причинител на повечето алергични симптоми. Кверцетин може да съдейства за блокиране алергични реакции към цветен прашец и ефективно да намали възпалението, засягащо дихателните пътища и белите дробове на човека. Голямата му ефективност като противовъзпалително средство го прави идеален помощник за лечение на леки проблеми като ухапвания от насекоми, кожни заболявания като екзема, и свързаните с тях заболявания на кожата. Екстрактът от грейпфрут, благодарение на антимикробните свойства на флавоноидите, съдържащи се в него, може да помогне чрез освобождаване на стомашно-чревния тракт от паразити, вредни бактерии и вируси. Така имунният отговор на организма ще бъде насочен директно срещу алергените.
Ако решим да потърсим помощ от природата, то като хранителна добавка към ежедневно приеманата храна може да приемаме Биоцитрин. Това е 33% биологично активен растителен екстракт от грейпфрут, комбинация от следните природни съставки: флавоноиди, аминокиселини, захариди и Вит. С. Съдържа минералите фосфор, калий, желязо, натрий, магнезий и всички витамини от група B. Целта е допълване на диетата с флавоноиди при хора, страдащи от алергии, като приемането му може да подобри състоянието на организма и да облекчи неприятните симптоми. При сенна хрема и чувствителност към храна може 2-3 пъти дневно да се приемат 10-15 капки Биоцитрин, разтворени в 150 мл вода или сок, по време или преди хранене. Прилаган като хранителна добавка с антимикробна активност подпомага очистването на стомашно-чревния тракт от натрупаните микроорганизми и оказва благоприятно влияние върху метаболизма, подпомага черния дроб при разграждането на мазнините и по-лесно елиминиране на токсините, отделени в организма.

Какво знаем за плода грейпфрут?

January 8, 2013 от  
Публикувано в Здраве

Какво знаем за плода грейпфрут?Ботаническото име на грейпфрута е Citrus paradisi, т.е. райски плод, от вида Citrus Rue Rutaceae.
Повечето от нас знаят, че изяждането на половин грейпфрут на закуска е един от най-полезните начини да се започне деня. Но колко от нас знаят, че белите семки, които внимателно отделяме, са пълни с полезни хранителни вещества? Те са изключително богати на природни флавоноиди и аминокиселини.
Най-старата информация за грейпфрута датира от 17 век, когато това вечнозелено дърво е било открито на остров Ямайка, носещ и латинското име „paradisi”). Английската дума грейпфрут идва от неправилното описание, дадено на дървото от ботаника Джон Лунан, който класифицирал големите, жълти и леко горчиви плодове като вид грозде. Независимо от погрешното класифициране на Лунан, плодовете на първите грейпфрутови дървета наистина приличали на големи чепки грозде.
За първи път грейпфрутът е описан през 1750 г. от Грифит Хюз, който го нарекъл „забранения плод” на Барбадос. През 1789 г. Патрик Браун го открива в различни части на Ямайка. През 1824 г. де Тюсак споменава за плода грейпфрут, който е хибрид от едрия грейпфрут „помело” и вид сладък портокал, и който расте на гроздове. През 1823 г. Одет Филип засажда семена от този плод близо до Тампа, Флорида и скоро дървото се разпространява в цялата област. През 1837 г. Джеймс МакФейдън, в своята книга „Флората на Ямайка” го отделя от вида „помело” и му дава ботаническото име „Citrus paradisi”. Първоначално във Флорида дърветата са били отглеждани като нещо ново и рядко, а в Ямайка много често били изкоренявани. През 1870 г. Джон МакДоналд, привлечен на пазара от грозд жълто оцветени плодове ги купува, а вкъщи прави първия разсадник за грейпфрутови дървета. Десет години по-късно, през 1880 г., Флорида започва да изпраща първите количества от плодовете на пазарите в Ню Йорк.
Като напълно нова храна грейпфрутът е отбелязал някои промени през последните 75 години. Докато през 1970 г. консумацията на грейпфрут се е определяла главно от популяризираната „грейпфрутова диета”, според която можело да се постигне загуба в теглото от 4.5 кг за 10 дена, през 1983 г. Департаментът по селскостопански маркетинг на САЩ отчита, че по консумация на пресни плодове и зеленчуци в Ню Йорк, грейпфрутът е изпреварен само от картофите, портокалите и ябълките.
Грейпфрутът вирее най-добре в тропическите и субтропическите области на света, характеризиращи се с горещи дни и топли нощи – при тези условия се увеличава количеството на захарта в плода. Дървото има тъмнозелени листа и бели, красиви цветове и може да израсне до 4.5-6, а по-старите до 13 метра височина. Плодовете са големи, кръгли, с диаметър 9-12 см и с тегло от 250 до 700 грама. Дърво на средна възраст може да даде реколта от 500 до 700 плода за една година. Днес, само в щата Флорида, годишно се добиват 2.5 милиона тона грейпфрут. Други големи производители са Испания, Мароко, Израел, Йордания, Южна Африка, Бразилия. Първата реколта е 3 до 4 години след засаждането на дървото, като плодовете се прибират 8 до 14 месеца след цъфтежа. В САЩ – най-големият производител на грейпфрут – са приели стандарти за зрелостта на грейпфрута. Когато плодът зрее, се увеличава захарта и сока в него, а намалява киселинността. Затова грейпфрутът се прибира когато съдържа приетите количества захар, сок и киселинност.
Тънката кожа на грейпфрутът може да бъде или напълно жълта или червеникаво-жълтеникава. Вътрешността на плода може да бъде жълта, розовикава или червеникава. Тя е много сочна и има освежаващ вкус. Горчивият вкус се дължи на гликозида нарингин. Грейпфрутът се състои от 4 части: семенник; 8-10 части с плодови торбички; белезникав мезокарп; жълто-оранжева кора, която отделя етерични масла с типичния цитрусов аромат.
Вътрешността на плода е богата на Вит. С и калий, желязо, калций и някои минерали, а също така на флавоноиди – растителни вещества, за които е известно, че предпазват от рак и сърдечни заболявания. Розовите и червените видове грейпфрут са богати на бетакаротин (родоначалник на Вит. А). Биологично активните природни вещества, които се намират в семената на грейпфрута унищожават някои паразити и подпомагат организма в производството на полезни бактерии.
Грейпфрутът и ползата от него за здравето:
* Сърдечно-съдова система – чрез нарингина грейпфрутът подпомага елиминирането на старите червени кръвни клетки, като подобрява притока на кръв. Веществата в плода съдействат за намаляване на свръхпроизводството на холестерол от черния дроб и артериалните отлагания. Вит. С спомага за укрепване и поддържане на еластичността на артериите;
* Храносмилателна система – сокът от грейпфрут, консумиран сутрин, премахва запека и подобрява храносмилането, като увеличава отделянето на стомашни сокове. Въпреки че грейпфрутът е с леко кисел вкус, сокът от него има алкална реакция. Това дава добър ефект при проблеми с киселинността в храносмилателната система, която може да причини множество други здравословни проблеми;
* Имунна система – грейпфрутът предпазва от някои форми на рак на стомаха (чрез пектина) и облекчава треската. Охлаждащото действие на сока подпомага намаляването на температурата;
* Метаболизъм – чрез галактуроновата киселина и пектина, които се съдържат в него, той намалява нивата на холестерола;
* Сокът от грейпфрут съдържа ензим, подпомагащ изгарянето на мазнините и може да помогне за абсорбиране и намаляване на скорбялата и захарта в организма. Затова широко се използва от хора, които се опитват да намалят теглото си. Допълнително подобрява и състоянието на кожата;
* Респираторна система – грейпфрутът подпомага лечението на общите простуди, облекчава кашлицата, фарингита.
* Ароматерапията използва етеричните масла на грейпфрута за стимулиране на лимфната система и намаляване на неразположенията, тъй като той добре балансира централната нервна система, поддържа доброто настроение и е изключително полезен при главоболие.

Флавоноиди – какво знаем за тях?

December 12, 2012 от  
Публикувано в Здраве

flavonoidsОсвен хранителни вещества, храните съдържат и други органични съставки, образувани или натрупани в растенията или животните, от които храната е приготвена. За тях се знае, че нямат хранителна роля, едва след като попаднат в организма на човека проявяват своята биологична активност. За някои от тях става известно, че имат антиоксидантни свойства. Това е една от причините през последните години към флавоноидите да се проявява такъв интерес и да се провеждат многобройни проучвания за ползата от тях. Затова се предлагат като добавки към храната – за подкрепа на здравето и за намаляване риска от редица заболявания.
Какво представляват флавоноидите? Флавоноидите, тази невероятна гама от над 6000 различни вещества, открити в почти всички растения, отговарят за цветовете, с които те ни заслепяват, за тези блестящи нюанси на жълто, оранжево и червено. Флавоноидите предпазват растенията от атаки на микроби и насекоми. Те са широко разпространени, много и разнообразни и със сравнително ниска токсичност в сравнение с някои други активни растителни съединения (като алкалоидите). Освен в плодовете, зеленчуците и билките, флавоноиди могат да се открият и в някои храни – например те придават черния или петнистия цвят на бобовите зърна. Но най-висока остава концентрацията им в кората на плодовете и зеленчуците – мястото, където са натрупани в най-голямо количество. Като консумират плодове и зеленчуци много животни, както и хората, могат да поглъщат с храната си значителни количества флавоноиди без те да им навредят. Напротив, така те само им помагат.
Химията на флавоноидите е сложна и в рамките на нетехническия термин „флавоноиди” може да намерим много различни групи химически вещества. Тези групи включват флавоноли, дихидрофлавоноли, флавоноиди, изофлавони, флаванони антоцианини и антоцианидини. В рамките на всяка от тези групи попадат стотици, а понякога и хиляди различни флавоноиди и все още няма уеднаквена система, по която да бъдат класифицирани. Всеки флавоноид притежава полезни за нашия организъм свойства. И независимо, че са структурно свързани, техните функции са различни. Групата на флавоноидите включва хесперидин, рутин, нарингин, нарингенин, кверцетин, аргинин, апигенин, лутеолин и много други. Флавоноидите могат също така да бъдат наименувани непосредствено на уникалното растение, което ги съдържа. Гинкгетин е флавоноид от дървото Гинко Билоба, а тангеритин е флавоноид от мандарина.
В действителност, флавоноидите са открити по погрешка през 1938 г. от унгарския учен д-р Алберт Сент-Георгий, нобелов лауреат и изследовател, докато се опитвал да направи препарат с Вит. С за един от своите пациенти с проблеми на кръвоносните съдове. Препаратът, който дал на пациента не бил 100% чист, съдържал други вещества заедно с Вит. С., но подействал удивително добре. По-късно, когато д-р Сент-Георгий закупил чист разтвор на Вит. С открил, че той не бил така ефективен при пациента му. Предположил, че веществата, които се намирали като допълнение на Вит. С в първия препарат са направили тази магия. Той използвал термина „Витамин Р” (Р от permeability – пропускливост), за да ги опише. Независимо, че връзката между флавоноидите и Вит. С е открита случайно, съвременните изследвания ясно документират синергичната (взаимноизгодна) връзка между тях. Всяка субстанция подобрява антиоксидантната активност на другите и много от функциите, свързани с Вит. С, изглежда изискват наличието на флавоноиди.
Показател за недостиг на флавоноиди или Вит. Р е обща слабост и бърза уморяемост. Симптоми могат да бъдат кървенето от носа, лесното появяване на натъртвания и подувания след травма – признак за слабост на кръвоносните съдове, болки в краката и в ръцете, особено при ходене. Кървенето на венците при миене на зъбите също може да бъде причинено от дефицит на флавоноиди. Честите настинки или инфекции са показател за отслабване на имунната система. Всичко това може да е признак за недостатъчен прием с храната на флавоноиди.
В случай, че прекалим с консумацията на плодове и зеленчуци, поради ниската им токсичност трудно може да се появят нежелани странични ефекти. Какви са симптомите на токсичност? Дори в много високи количества (например 140 грама на ден), не е установено флавоноидите да причиняват нежелани странични ефекти. В случаите на достигане до нивото 10% от общия прием на калории, флавоноидите не са токсични. Изследвания по време на бременност също не са показали проблеми с приемането им.
Възпалението, една естествена реакция на организма, винаги трябва да бъде внимателно регулирано, за да се предотврати преактивирането на имунната система и нежелан имунен отговор. Доказано е, че някои видове клетки, участващи в имунната система (в това число Т-клетките, В-клетки, NK клетки и др.) променят поведението си при наличието на флавоноиди. Изглежда основната роля на много различни категории химични флавоноиди е именно предотвратяване на прекомерното възпаление. В някои случаи флавоноидите може да действат и като антибиотици чрез нарушаване функцията на микроорганизми като вируси или бактерии. Антивирусната функция на флавоноидите е доказана при вируса на ХИВ, а също и с HSV-1, херпес симплекс вирус. (Middleton E, Kandaswami C. Effects of flavonoids on immune and inflammatory cell functions. Biochem Pharmacol 1992;43(6):1167-1179 1992; Panthong A, Kanjanapothi D, Tuntiwachwuttikul P, et al. Antiinflammatory activity of flavonoids. Phytomedicine 1994;1:141-144 1994).
Няма значение как ще ги наречем – вид водоразтворими растителни пигменти или група, защитаващи организма фитохимикали, които се съдържат в плодовете и зеленчуците, или полифенолни съставки на растителните храни – биофлавоноиди. Те действат като антиоксиданти. Подобно на действието си при растенията (предпазват ги от стреса на околната среда) в човешкия организъм антиоксидантите неутрализират и инактивират нестабилните и изключително реактивни молекули, наричани свободни радикали, които всеки ден атакуват клетките на нашето тяло. Смята се, че пораженията, които нанасят свободните радикали водят до различни здравословни проблеми, включително рак, сърдечни заболявания и преждевременно състаряване. Независимо, че не са считани за съществени хранителни вещества, някои флавоноиди (Вит. Р) подобряват здравословното състояние на човека като заздравяват капилярите и други съединителни тъкани, а други действат като противовъзпалителни, антихистаминови и антивирусни агенти.