Кое ни кара да сменим дома си

December 2, 2010 от  
Публикувано в Родители

Преместване в нов дом

Преместване в нов дом

Преместването в ново жилище е важна стъпка, която всеки обмисля внимателно и обстойно. Има обаче обстоятелства, които са по силни от всеки довод за оставане, намерен и предложен с надежда от онази наша част, която е привързана към дома и иска да остане. Какви са причините, които ни карат да напуснем познатия уют и обстановка и да поемем всички трудности, свързани с едно преместване?

Да живееш с родителите си е един вид удобство. Всекидневните ангажименти, които трябва да свършиш като пазаруване, чистене, подреждане не са толкова притискащи, понякога дори са сведени до минимум. Живеещите в дома на родителите си получават и един вид финансова подкрепа, която е изключително важна в първите години след приключване на образованието, когато е времето за професионално утвърждаване и кариера. И все пак, идва момент, когато начинът на живот и гледните точки се променят дотолкова, че преместване в друго жилище е наложително. Този вариант не е възможен при всички от финансова гледна точка, но всеки, който планира да се обвърже и да има деца, трябва да го обмисли и евентуално да предприеме действия за осъществяването му. Отделяйки се от родителите в ново жилище, получавате по-голяма свобода, както и правото да отгледате и възпитате детето си сами, без да има хора, които макар и неволно, биха пречили на това.

Дори и вече да живеете самостоятелно, раждането на деца често води до нуждата от преместване. Тя се обуславя от липсата на пространство, свързана с появата на нов член на семейството. Домът, който преди е бил идеален, изведнъж се оказва тесен. Освен това, идва проблемът с детските градини и училищата – не във всеки квартал има такива. Родителите още от рано трябва да изберат начално училище за детето си и да се постараят да си осигурят бърз и лесен достъп до него. Защото, макар преместването в ново жилище да е свързано с неудобства, то се доказва като по-практичен вариант в дългосрочен план.

Друга причина за преместване в нов дом може да бъде професията. Често се случва да сменим работа или да ни командироват за дългосрочен план в друг град. Това е неудобство, но много хора биха предпочели да сменят жилището си, отколкото да загубят доходоносна работа, на която вече са се утвърдили. Много по-лесно е да се закупи жилище, отколкото да се замени работа, с която сме свикнали и обичаме, с нова. Все пак, преди да преминем на вариант преместване, добре е да разгледаме какви плюсове и какви минуси ни носи новото жилище и дали не би било по добре да запазим дома си за сметка на професията.

Каквито и да са обстоятелствата, които ви карат да се замислите за преместване в ново жилище, то винаги има избор. Преди взимането на това важно решение трябва добре да прецените готови ли сте да смените дома си и познатата среда с такава, която тепърва да изграждате. От друга страна, преместването винаги има своите положителни страни – то открива непознати възможности, предлага нови приятелства, освежава и внася тръпка в живота ви. Дали ще решите да приемете това предизвикателство зависи от вас.

Как да се справим с периода на отрицание при децата?

September 28, 2010 от  
Публикувано в Родители

abbie

Детето ви е страшен сладур. Усмихва се на всички. Общително е, но може и с часове да се забавлява само. Не се кара с другите деца. Спокойно е. Няма нервни изблици. Плаче рядко. Не е капризно. Детето ви просто е истинско ангелче. Докато не влезе във фазата на отрицанието.

Тя започва, когато хлапето е на две – две и половина и продължава до четири годишна възраст. В началото на този период смятате, че някой е подменил вашето съкровище. Умирате от страх, че нещо му се случило и то просто откача. Вбесявате се страшно, когато легне на пода в магазина и започне да пищи. И като цяло сте безпомощна. Защото независимо какво правите чувате един и същи отговор:”Не!”

Успокойте се. Това е първото и основно нещо, което трябва да направите. Бъдете спокойна. Детето ви е здраво и след като отмине фазата на отрицанието, ще стане пак същото сладурче, каквото е било преди това. Педагозите обясняват този период като първия момент, в който детето се опитва да бъде самостоятелно. Първата стъпка към „ще правя нещата така, както аз искам” е шок не само за вас, но и за него. То се опитва да се ориентира, да преодолее ограниченията, които му поставяте. Учудено е, че толкова много неща са забранени. Открива, че вие му пречите! Изпълнено е с агресия и не знае какво да предприеме. Уверявам ви, че в повечето случаи дори не ви чува. Просто  отговаря автоматично: „Не!”

Контролирайте тона си. Не искайте, не молете, не обяснявайте. Говорете за нещо друго. Пейте песнички, раказвайте приказки или му споделете как вчера педя човек е ощипал лисицата по опашката, защото се е опитала да изяде петела.

Това е може би единственият период от живота на детето, в който не бива да се опитвате да обяснявате каквото и да било. Просто действате – обличате го, храните го, водите го на градина. Правете всичко категорично и добронамерено. И разказвайте. Детето ви все още няма възможност да разделя вниманието си на много места. Ако го заинтригувате и внимава в разказа, не се усеща и забравя да протестира. Докато говорите с обичайния си ненатрапчив тон, то не смята, че искате да действа според вашите желания. И всичко е наред.

Наложете авторитета си. Не искайте мнението на детето, не му обяснявайте. Това, в този период от живота му, само го кара да се чувства несигурно. Въпреки че се отделя от вас, вие все още сте най-важната. Вие сте авторитета и сигурността. Ако без много приказки вършите нещо с хлапето, то мисли, че така трябва.

Не му отговаряйте. Детето ви отново крещи „Не! Не! Не!” и се тръшка на тротоара. Не му отговаряйте. Не го поучавайте. Не го гонете. Запазете спокойствие и дори бих ви препоръчала да не му обръщате внимание. Имайте предвид, че каквото и да направите само ще го провокирате още повече. Отдалечете се така, че да го виждате и да сте наблизо, но то да не ви вижда. Щом се усети само, сълзите и тръшкането ще спрат бързо. Много е вероятно вашето ангелче никога повече да не ляга на тротоара.

Ако не мине? Струва ви се, че този период никога няма да отмине. Разбирам ви. Но всичко е във вашите ръце. Бъдете спокойна. Не се оптивайте да  превъзпитавате детето точно в момента, в който крещи. В противен случай, периодът на отрицание ще се разтегне във времето. Явлението ще се превърне в навик, в стереотип. Противопоставянето и опърничавото поведение могат да станат характерови особености. Тогава проблемът ще се превърне в хроничен и ще бъде много трудно за вас или за детето, след като порастне, да промените това.

Играйте си заедно. Това е начинът да помогнете на хлапето да извлече полза от периода. Точно сега то осъзнава разликата между „искам” и „трябва”, „добро” и „лошо” , пробва различни неща и е изключително любопитно.

Ако тази сутрин, то се е крило от вас, пищяло е и е нагрубявало всеки, който му се изпречи на пътя, сега, докато е спокойно и си играете, е моментът да му покажете защо не бива да се държи така. В процеса на игра то възприема всичко лесно, забавлява се, чува ви наистина, а вие сте спокойна и усмихната.

Дайте шанс на детето си да открие света с ваша помощ. Не му позволявайте да ви води за носа. Бъдете по-хитра. И вярвайте, че то пак ще бъде такова, каквото си го познавате – мило, добро и усмихнато. Просто му трябва време.

Една лъжичка мед може да успокои детската кашлица

June 10, 2009 от  
Публикувано в Здраве

Меда спира кашлицата на децатаЧаена лъжичка мед преди сън успокоява каш­лицата на децата и им помага да спят по-добре, установи американско изследване, цитирано от Ройтерс.

По разкази на родителите пред екип на медицин­ския колеж към Университета на Пенсилвания, медът действа по-добре вечер от лекарствата за кашлица или от липсата на всякакво лечение.

Вероятно той покрива и успокоява раздразнено­то гърло. На децата под 1 година обаче мед не трябва да се дава заради рядък, но реален риск от ботулизъм.

За целите на изследването учените са привлекли 105 деца с инфекции на горните дихателни пъти­ща. Някои получили сироп за кашлица с вкус на мед, други – мед. Родителите оценявали как спят децата и симптомите на кашлицата. Състоянието на всички деца се подобрило, но получаващите мед се чувствали значително по-добре.

Следваща страница »