10 билки – антибиотици

December 9, 2013 от  
Публикувано в Здраве

herbalsПрез последните няколко десетилетия обширната употреба на антибиотици доведе до увеличаване на броя инфекции, резистентни към тях. И в резултат на това хора, които са приемали антибиотици заради общи заболявания, рак, сърдечно-съдови проблеми или наранявания, са развили вторични инфекции.
Ние всички живеем в една планета, която става все по-зависима от индустриалната химия. Обширната употреба на химикали, антибиотици, пестициди и някои екологични замърсявания са отровили нашата планета, както и нас, и всички други видове.
Създаването на все по-силни химически препарати, химически средства за унищожаване на вредни насекоми, гризачи и плевели и лекарства за потискане и убиване жизнеспособността на микроорганизмите доведе до по-силна версия на вируси и микроби, но природата отново ни се притече на помощ. Билките могат да ни помогнат да се борим срещу по-силните и устойчиви версии на бактерии и вируси.
Ето списък на 10 билки, които действат със силата на антибиотици, и могат да ни помогнат в борбата с някои бактерии и вируси:
1. Канадски жълто корен (Goldenseal).
Това е невероятен билков антибиотик, който може да помогне в борбата срещу бактерии и гъбички. Действа противовъзпалително, подобрява функцията на черния дроб и помага при стомашно-чревни проблеми.
Индианците в Северна Америка са го използвали при пневмония, коклюш, проблеми със сърцето, очите и ушите. Корените на растението имат наркотично действие и настойка от него се е прилагала като тонизиращо средство. Може да се използва и като жълто текстилно багрило.
2. Мащерка.
Мащерката има антисептични, антимикробни и антибактериални свойства. Билката е ефективна при лечение на кашлица, астма и дихателни проблеми, бронхит и храносмилателни проблеми.
Биопрограма ви предлага готова смес от мащерка, босилек, мента и други билки, която съдейства за подобряване на функциите на дихателната система.
3. Алое Вера.
Алое вера е растение, използвано в народната медицина, което расте в топли и сухи климатични условия. Листа от Алое вера съдържат антрахинонови гликозиди и биогенни стимулатори и са били използвани за лечение на обриви, рани, възпаление, артрит и запек.
4. Екстракт от семена на грейпфрут.
Получава се чрез екстракция от семена и месестата част на грейпфрут. Има антибактериални, антимикробни и противогъбични свойства. В западни лаборатории е потвърдено успешното му приложение за борба с повече от 800 различни видове бактерии и повече от 100 разновидности на гъби. Голямо предимство е, че екстрактът от грейпфрут унищожава само лошите бактерии, без да убива добрите бактерии в организма.
Биопрограма ви предлага Биоцитрин – 33% стандартизиран екстракт от грейпфрут. Биоцитрин спомага за нормалното функциониране на чревната флора, жлъчната секреция и храносмилането, подпомага за намаляване нивото на холестерола. Екстрактът почиства някои от артериалните отлагания и подпомага укрепването на имунната система, като очиства организма от вредните бактерии и вируси.
5. Етерично масло от лавандула.
Известно е със своите противовъзпалителни, антибактериални и противогъбични свойства. Знае се, също така, че лавандулата може да се прилага при стомашни заболявания, стомашно-чревни проблеми, запек, главоболие, безсъние и кожни проблеми. Този нисък многогодишен храст е много полезнен за разрешаване на някои здравословни проблеми при жените като лошо храносмилане, спазми, изтощение, следродилни депресии, инфекции и намаляване на болката по време на раждане.
6. Ехинацея.
Това растение има силни антибактериални и противогъбични свойства и може да скъси времето за възстановяване при много болести, включително бронхит, сенна хрема, синузит, възпаление на ушите, инфекции на дихателните и пикочните пътища, болки в гърлото, увеличена простата и увеличени лимфни жлези, сенна хрема, гъбични инфекции. Ехинацея също може да лекува рани, слънчеви изгаряния и да помогне за подобряване на имунната система.
Според проучване на ЕМЕА – Европейската лекарствена агенция – употребата на ехинацея може да започне при първите признаци на настинка. Билката насърчава Т-клетъчната активност. Според препоръката на ЕМЕА не трябва да се дава на деца под 4 години, а употребата й не бива да е повече от 10 дена, тъй като започва да губи силата си.
Предлаганата от Биопрограма Ехинацея под формата на водно-алкохолна тинктура (50% w/w) от стръковете на растението е много удобна за приложение.
7. Маслинови листа.
Те притежават чудесно противовъзпалително, противогъбично и антибактериално действие; може да стимулират имунната система и да спомогнат за подобряване на състоянието при сърдечно-съдови заболявания, HIV инфекции, проблеми с храносмилането, в борбата с гъбички и инфекции на пикочните пътища, хронични болки при артрит.
8. Женско биле (Сладък корен).
Женско биле има големи противовъзпалителни, антибактериални, антимикробни и противогъбични свойства. Билката е много полезна за подобряване състоянието при бронхит, лошо храносмилане, надбъбречна недостатъчност, вирусни инфекции, затлъстяване, киселини и хепатит. Счита се, че лечебното растение има „очистващ” ефект и подпомага изхвърлянето на токсини от организма. Стимулира образуването на Т-клетки и подпомага за укрепване на имунната система.
Готовата билкова смес при кашлица на Биопрограма със сладък корен е подходяща за употреба при простудни заболявания. Може да ползвате и чай Биобронхо, направен специално за хронични бронхити.
9. Куркума.
Куркумата е чудесна природна подправка, която обикновено се използва в много страни от Близкия изток при приготвяне на ястия. Куркума има противовъзпалителни и антиоксидантни свойства. Известно е, че основното съединение в растението може да блокира ензими, които повишават растежа на раковите клетки, включително на простатата, на кожата и на дебелото черво.
10. Уснея или Брадат лишей.
Повечето хора го възприемат като паразит, но в действителност той има антибактериални, антимикробни, противовъзпалителни и антиоксидантни свойства и може да помага в боргата с микроби и гъбички. Може да повиши имунната система, да спомогне за облекчаване на кашлицата и успокояване на лигавицата.

Защо да пием билкови чаеве? Как да си направим сами?

November 7, 2013 от  
Публикувано в Здраве

TeaВсички сме чували за билковите чаеве, но не всички сме сигурни как те ще помогнат на нас и нашето тяло. Може да не знаем или може би да не сме чули, или просто не можем да повярваме, че нещо толкова просто като чай може да бъде от полза, но билковите чаеве са изключително полезни за нашето здраве. Голямо предимство на билковите чаеве е, че някои от най-полезните видове могат да бъдат намерени в магазините за хранителни стоки.
Например, зелен чай, лайка и шипка са чаеве, полезни за здравето, които може да се намерят на рафтовете на почти всички магазини за хранителни стоки. Според древната китайска медицина всяка билка, която съществува, има своите ползи за здравето и то много специфични при това. Според тази теория всеки вкус, всеки мирис има за предназначение да се насочи и въздейства върху определена система или органи в телата ни.
Голямо предимство на билковите чаеве е, че те могат да бъдат намерени смесени или ние сами да си ги приготвяме. В някои случаи, да си направим чай сами е по-добре, защото не винаги можем да намерим билките в прясно състояние, дори и да ги потърсим в магазините за здравословни храни.
Как да направим своя собствена билков чай?
Преди да почнем да пием билкови чаеве ще трябва да научим как да направим своя собствена чай. Първо, трябва да сме сигурни, че имаме необходимите аксесоари. Най-добре е чайничето да бъде направено от емайл (който не е напукан) или стъкло. Не трябва да използваме съд с напукан емайл или от алуминий, защото ще унищожим полезните съставки на билките. Ако чаят е насипен ни е необходима цедка за чай. С нея може да запарим чая, без да се налага да пием или ядем цветя и листа. Нуждаем се от вода и избраните билки.
Начинът, по който запарваме чая зависи от частите на растението. За „по-леките” съставки като листа и цветове, ще трябва да приготвим билков чай или инфузия. Всичко, което трябва да направим, е да заврим вода достатъчно за чаша чай. След кипването й, запарваме препоръчаното количество от избраната от нас билка. Поставяме капака на чайника и оставяме сместа да престои за около десет минути. Не трябва да оставяме билките да престоят, тъй като това може да доведе до влошаване на вкуса, което не искаме.
За по-месестите и плътни части, като кора и корен, ще трябва да приготвим отвара. Това е много просто, но отнема малко повече време, заради дебелината и твърдостта на съставките.
В много от случаите трябва да поставим три чаши вода с една супена лъжица от избраната билка и да я оставим във водата. За някои видове билки ще трябва да сложим водата и частите от растението да заврят бавно. Има билки, които се киснат цяла нощ и след това се обработват. Може – в зависимост от препоръките – да оставим се се вари в продължение на двадесет минути, след което да прецедим и да долеем вода.
Ако искаме да добавим малко повече вкус или сладост към нашите билкови чаеве, може да сложим резен лимон или да изцедим няколко капки от него, или да добавим малко мед в сместа за вкус.
Има много лечебни растения, които са полезни за нашето здраве, но може да ни бъде трудно да научим всичко необходимо за тях и да решим кои от тях са точно на нас. Желателно е да направим консултация с фитотерапевт или лекар. Така че, нека хвърлим един поглед на някои от билките и техните ползи за здравето.
Ето някои билки на Биопрограма и ползите от тях за здравето.
Семе от анасон. Като член на семейството на магданоза, това растение е любимо на много хора заради аромата, който прилича на женско биле. Семе от анасон може да помогне при проблеми с храносмилането и да освежим дъха си. В същото време, той може да окаже помощ при бронхит и за успокояване на кашлица. Традиционно се приема за стимулиране на млечната секреция у кърмачките. Много хора избират и смесват тази билка с други растения, за да получат приятен на вкус чай.
Мента. Листа от мента са били използвани в продължение на векове за предотвратяване на гадене, за подпомагане на храносмилането и за освежаване на дъха. Но това, което може да не знаем, е, че мента може да се използва при грип и настинки, благодарение на неговите качества на антисептик. Въпреки това, повечето от нас се наслаждават на освежаващия аромат и пият чай редовно, дори без да знаят за ползите.
Плод шипка. Кой би си помислил, че розите може да бъдат не само красиви, но в същото време и полезни за здравето. Вкусът е донякъде сходен с тръпчив лимон. Приемането на тази билка е естествен начин да сме сигурни, че въвеждаме биофлавоноиди, витамин C и К, както и някои минерали в ежедневната си диета. Смята се, че плод от шипки може да помогне при кашлица, простуда, умора, и за прочистване на кръвта, бъбреците и черния дроб.
Цвят лайка. Това е вероятно едно от най-популярните лечебни растения. Тази билка е от семейството на маргаритките. Известно е, че е помощно средство при много различни проблеми като раздразнителни черва, лошо храносмилане, газове, колики, стрес, болка, безсъние, хиперактивност, за неутрализиране на кофеин и тревожност. Също така е полезна за облекчаване на спазми по време на менструация.
Други полезни растения, които може да приемате са зелен чай – подходящ за лечение на гниене на зъбите; богат на антиоксиданти, съдържащ витамин С, който може да се използва за защита на имунната система.

Какво знаем за плода грейпфрут?

January 8, 2013 от  
Публикувано в Здраве

Какво знаем за плода грейпфрут?Ботаническото име на грейпфрута е Citrus paradisi, т.е. райски плод, от вида Citrus Rue Rutaceae.
Повечето от нас знаят, че изяждането на половин грейпфрут на закуска е един от най-полезните начини да се започне деня. Но колко от нас знаят, че белите семки, които внимателно отделяме, са пълни с полезни хранителни вещества? Те са изключително богати на природни флавоноиди и аминокиселини.
Най-старата информация за грейпфрута датира от 17 век, когато това вечнозелено дърво е било открито на остров Ямайка, носещ и латинското име „paradisi”). Английската дума грейпфрут идва от неправилното описание, дадено на дървото от ботаника Джон Лунан, който класифицирал големите, жълти и леко горчиви плодове като вид грозде. Независимо от погрешното класифициране на Лунан, плодовете на първите грейпфрутови дървета наистина приличали на големи чепки грозде.
За първи път грейпфрутът е описан през 1750 г. от Грифит Хюз, който го нарекъл „забранения плод” на Барбадос. През 1789 г. Патрик Браун го открива в различни части на Ямайка. През 1824 г. де Тюсак споменава за плода грейпфрут, който е хибрид от едрия грейпфрут „помело” и вид сладък портокал, и който расте на гроздове. През 1823 г. Одет Филип засажда семена от този плод близо до Тампа, Флорида и скоро дървото се разпространява в цялата област. През 1837 г. Джеймс МакФейдън, в своята книга „Флората на Ямайка” го отделя от вида „помело” и му дава ботаническото име „Citrus paradisi”. Първоначално във Флорида дърветата са били отглеждани като нещо ново и рядко, а в Ямайка много често били изкоренявани. През 1870 г. Джон МакДоналд, привлечен на пазара от грозд жълто оцветени плодове ги купува, а вкъщи прави първия разсадник за грейпфрутови дървета. Десет години по-късно, през 1880 г., Флорида започва да изпраща първите количества от плодовете на пазарите в Ню Йорк.
Като напълно нова храна грейпфрутът е отбелязал някои промени през последните 75 години. Докато през 1970 г. консумацията на грейпфрут се е определяла главно от популяризираната „грейпфрутова диета”, според която можело да се постигне загуба в теглото от 4.5 кг за 10 дена, през 1983 г. Департаментът по селскостопански маркетинг на САЩ отчита, че по консумация на пресни плодове и зеленчуци в Ню Йорк, грейпфрутът е изпреварен само от картофите, портокалите и ябълките.
Грейпфрутът вирее най-добре в тропическите и субтропическите области на света, характеризиращи се с горещи дни и топли нощи – при тези условия се увеличава количеството на захарта в плода. Дървото има тъмнозелени листа и бели, красиви цветове и може да израсне до 4.5-6, а по-старите до 13 метра височина. Плодовете са големи, кръгли, с диаметър 9-12 см и с тегло от 250 до 700 грама. Дърво на средна възраст може да даде реколта от 500 до 700 плода за една година. Днес, само в щата Флорида, годишно се добиват 2.5 милиона тона грейпфрут. Други големи производители са Испания, Мароко, Израел, Йордания, Южна Африка, Бразилия. Първата реколта е 3 до 4 години след засаждането на дървото, като плодовете се прибират 8 до 14 месеца след цъфтежа. В САЩ – най-големият производител на грейпфрут – са приели стандарти за зрелостта на грейпфрута. Когато плодът зрее, се увеличава захарта и сока в него, а намалява киселинността. Затова грейпфрутът се прибира когато съдържа приетите количества захар, сок и киселинност.
Тънката кожа на грейпфрутът може да бъде или напълно жълта или червеникаво-жълтеникава. Вътрешността на плода може да бъде жълта, розовикава или червеникава. Тя е много сочна и има освежаващ вкус. Горчивият вкус се дължи на гликозида нарингин. Грейпфрутът се състои от 4 части: семенник; 8-10 части с плодови торбички; белезникав мезокарп; жълто-оранжева кора, която отделя етерични масла с типичния цитрусов аромат.
Вътрешността на плода е богата на Вит. С и калий, желязо, калций и някои минерали, а също така на флавоноиди – растителни вещества, за които е известно, че предпазват от рак и сърдечни заболявания. Розовите и червените видове грейпфрут са богати на бетакаротин (родоначалник на Вит. А). Биологично активните природни вещества, които се намират в семената на грейпфрута унищожават някои паразити и подпомагат организма в производството на полезни бактерии.
Грейпфрутът и ползата от него за здравето:
* Сърдечно-съдова система – чрез нарингина грейпфрутът подпомага елиминирането на старите червени кръвни клетки, като подобрява притока на кръв. Веществата в плода съдействат за намаляване на свръхпроизводството на холестерол от черния дроб и артериалните отлагания. Вит. С спомага за укрепване и поддържане на еластичността на артериите;
* Храносмилателна система – сокът от грейпфрут, консумиран сутрин, премахва запека и подобрява храносмилането, като увеличава отделянето на стомашни сокове. Въпреки че грейпфрутът е с леко кисел вкус, сокът от него има алкална реакция. Това дава добър ефект при проблеми с киселинността в храносмилателната система, която може да причини множество други здравословни проблеми;
* Имунна система – грейпфрутът предпазва от някои форми на рак на стомаха (чрез пектина) и облекчава треската. Охлаждащото действие на сока подпомага намаляването на температурата;
* Метаболизъм – чрез галактуроновата киселина и пектина, които се съдържат в него, той намалява нивата на холестерола;
* Сокът от грейпфрут съдържа ензим, подпомагащ изгарянето на мазнините и може да помогне за абсорбиране и намаляване на скорбялата и захарта в организма. Затова широко се използва от хора, които се опитват да намалят теглото си. Допълнително подобрява и състоянието на кожата;
* Респираторна система – грейпфрутът подпомага лечението на общите простуди, облекчава кашлицата, фарингита.
* Ароматерапията използва етеричните масла на грейпфрута за стимулиране на лимфната система и намаляване на неразположенията, тъй като той добре балансира централната нервна система, поддържа доброто настроение и е изключително полезен при главоболие.

Следваща страница »