Енциклопедия на женското здраве

October 5, 2009 от  
Публикувано в Полезно

enciklopediq-na-jenskoto-zdrave.jpgВ Енциклопедия на женското здраве авторките Лин Паже Уокър и Елън Ходжсън Браун съчетават опита си в традиционната и алтернативната медицина, за да създадат изчерпателен и достъпен пътеводител към естественото лечение на жените от всички възрасти.
Тази невероятна книга е безценен съветник за всички жени, за да бъдат пълноценни и здрави през целия си живот.

Енциклопедия на женското здраве съдържа:

- Азбучен наръчник на най-разпространените женски заболявания

- Ефективни лечения с натурални продукти на над 130 заболявания на жените от всички възрасти
- Лечение с хомеопатични препарати, китайски патентовани формули, билки, есенциални масла, хранителни добавки, цветни есенции, мануални терапии и много др.
- Революционно нова теория за истинската причина на автоимунните заболявания
- Програми за освобождаване на тялото от токсините
- Десетки случаи от практиката с пациенти с различни заболявания и тяхното успешно излекуване
- Здравословната диета – естественият път към здравето на всяка жена

От книгата ще научите и за:

- Кои са здравословните храни, богати на растителни хормони?
- Защо традиционната медицина е безсилна пред редица заболявания? Лечение на симптомите срещу лечението на самите болести.
- Защо в някои култури жените не страдат от най-разпространените в западното общество заболявания. Каква е тайната на тяхната диета?
- Истината за скъпите медикаментозни лечения и по-евтините и ефикасни природни продукти
- Токсичните химикали в козметиката, пластмасите, тъканите, домакинските препарати и т.н. – коварните врагове на имунната ни система
- Кои са опасните съставки, използвани в съвременната хранителна индустрия?

Лин Паже Уокър е доктор по фармацевтика, доктор по хомеопатия, магистър по китайска медицина и правоспособен акупунктурист. Тя е автор на няколко книги, включително „Природна аптека”, „Природна аптека за деца” и „Алтернативна фармация”. Собственик е на „Сън Вели Хърб Къмпани” и живее в Лонг Айланд, Ню Йорк.
Елън Ходжсън Браун е автор и съавтор на девет медицински книги в областта на алтернативното здравеопазване. Живее в Северна Калифорния.

Какво трябва да знаем за алергиите

July 17, 2009 от  
Публикувано в Здраве

АлергииАлергията е заболяване, известно отдавна. От нея са страдали Наполеон, Лудвиг Ван Бетховен, Антонио Вивалди, Чарлз Дикенс и много други известни и богати, деца и възрастни, мъже и жени.
Алергията представлява свръхреакция на организма спрямо вещества, които се приемат от него като вредни, дори и да не са такива. По статистически данни в последните десетилетия броят на алергичните заболявания расте лавинообразно. Това се обяснява със съвременната урбанизация, индустриализация и химизация на съвременното общество. Допуска се, че първите няколко месеца от живота представляват чувствителен период, по време на който действията на някои алергени може да предразположи организма за последващо алергично заболяване.
Немалка роля при децата играе и честото прилагане на антибиотици, високомолекулни медикаменти и биопродукти (вкл. ваксини). Алергията е неприятна и може сериозно да въздейства върху качеството на живота, на работа, учебна дейност и много др.
Нормалната реакция на нашия организъм към чужди субстанции е той да се защити от тях. Това се постига с помощта на имунната система, чрез различни, сложни имунологични реакции. В повечето случаи те са полезни за организма. Понякога обаче имунната система отговаря с много по-силна реакция, отколкото е нормално. Налице е една свръх реакция и масивна защита спрямо чуждите субстанции (дразнители), които в действителност не са никаква заплаха за организма. Тази вредна свръх реакция се нарича свръхчувствителност или алергия. Субстанцията, която предизвиква такава свръхреакция се нарича алерген.
Особено важна при алергиите е чувствителността, което означава, че имунната система вече е била в контакт с даден алерген, запомнила го е и е готова за бърза реакция (защита) при следващата му поява тоест налице е така наречената сенсибилизация.
За повечето от страдащите от алергия се казва, че са атопични. Атопична реакция е тази, при която роля играе наследствеността. Това зависи от генетичните особености на индивида, който произвежда по-голямо количество имуноглобулин Е антитела. Те се фиксират към мембраната на мастните клетки и при всяка следваща среща с алергена се стига до разрушаване на тези клетки с освобождаване на различни вещества, които предизвикват възпалението. Веднъж възникнала, такава реакция при определени условия може да се прояви без намесата на външният дразнител – специфичния алерген.
При възникването на алергия наследствеността играе голяма роля, но решаващо значение имат алергените – начинът на тяхното проникване, условията на живот, прекараните инфекции и др. Ето защо наследствеността се явява като предразположение за по-често и по-бързо реагиране към даден алерген от външната среда. Важното обаче е наличието на алергени във външната за организма среда. Възможно е при по-продължително и често излагане на мощни алергени и наследствено необременен организъм да развие алергия.
Съществуват различни видове алергични реакции в зависимост от засягане на определен орган или система. Но при всички причината е една – свръчувствителността на организма към определен алерген. И по същество тази реакция е имунологична.
При нисък праг на чувствителност с изработени много и различни антитела под въздействието на ваксини, различни лекарства от рода на респивакс, бронховаксон, IRS19 организмът реагира ненужно със свръхреакция, защото е сенсибилизиран и се получава алергия. Обратното при висок праг на чувствителност се получават инфекции поради невъзможността да се неутрализират нормално вирусите – недостатъчно изработени антитела и нарушени неспецифични имунни реакции.
Алергията може да е:
- респираторна алергия – засягане на нос и бели дробове (бронхиална астма, сенна хрема или сезонен ринит);
- на кожата – алергичен дерматит, уртикария,екзема;
- на очите – алергичен конюнктивит;
- на храносмилателната система – алергии към определени хранителни алергени, означавани като „непоносимост към белтъка на кравето мляко”, ”непоносимост към яйчния белтък” и пр.

Най-честите алергени са: микрокърлежи в домашния прах, полени и плесени, косми от домашни животни, различни субстанции (тютюнев дим, озон, азотни и серни окиси), много лекарства и ваксини, които съдържат различни стабилизатори, консерванти, известни количества антибиотици. От ваксините най-чести алергични реакции дава коклюшната ваксина.
Протичането на заболяването при децата става в няколко фази:
Първата фаза е моноалергенна – към един алерген.
Втората е полиалергенна – сенсибилизиране към два и повече алергена.
Третата е неспецифичната – когато алергичната реакция се предизвиква от неалергични фактори (физически или психични). При тази фаза алергичната реакция възниква по пътя на условните рефлекси.
Лечението се провежда с антихистаминови препарати (със странични действия върху ЦНС) и кортикостероидни препарати (със странични действия върху обмяната на веществата и растежа на детето).
Антиоксидантите са от жизнено важно значение в днешния замърсен и стресиран свят. Много учени вярват, че редовното им приемане може да удължи живота с 20-30 г. и да го подобри качествено. Това се дължи на способността им да неутрализират свободните радикали (силно реактивни молекули, които увреждат структурата и функцията на живите клетки, каквито в случая са антиген/антитяло комплексите). Натрупването на свободни радикали е верижно клетъчно увреждане и води до дегенерация, състаряване и редица болести, вкл.алергии .
Като се има предвид хронично рецидивиращото протичане на алергиите, трудното им лечение и съмнителната им прогноза, все по-голямо значение се отдава на профилактиката.Профилактиката включва два основни компонента:
1)Да се избягват контакти с алергените
2)Да се укрепва неспецифичният имунитет и пасивният специфичен имунитет – за да се избегнат реакциите на свръхчувствителност.
И тук при профилактиката на алергиите да не забравяме ,че храната, особено на децата и то още от ранна кърмаческа възраст, играе голяма роля. През последните 1-2 десетилетия редица проучвания показват, че кърменето на децата поне до 3-мес.възраст ги предпазва от алергия, а когато е невъзможно да се осигури майчина кърма през първите 6 мес., се препоръчва приложението на частично хидролизирани млека, при които е намалена алергизиращата роля на белтъка на кравето мляко, и е необходимо включването на есенциални мастни киселини от растителен произход. По големите деца ядат твърде много сладко, което съдържа много излишни калории, без каквито и да е хранителни вещества. Вече седемгодишните деца употребяват от 60 до 70г. захар на ден. Даже ако детето се ограничава със сладкото, източник на захар могат да се явят плодовите и газирани напитки, лишавайки организма от още по-потребните филтрирана или минерална вода. Освен това храна с високо съдържание на рафинирана захар отслабва имунната система с това, че поврежда способността на организма да изработва нужните антитела за борба с инфекциите. Медицинските изследвания показват, че количеството антитела достоверно пада, даже и в тези случаи, когато човек изяжда не повече от 18гр. Освен това децата и подрастващите започнаха да ядат повече месо и колбаси и това като правило означава, че те получават с храната повече мазнини в скрита форма, съставът на тези местни изделия не се отличава с висока хранителна стойност. В резултат на такова хранене в нашия живот настъпи преждевременното ранно развитие на децата – явление, опасността от което все още не е оценена достатъчно.

Какво представлява хомеопатията

July 15, 2009 от  
Публикувано в Здраве

Какво е хомеопатияХОМЕОПАТИЯ е цялостна медицинска система. Тя започна да става популярна и у нас, но по света е използвана вече повече от двеста години. Англиското кралско семейство и почти всички политически лидери от световен мащаб я използват. Хората страдащи от всички видове болести, от депресията до артрита, от мигрената до язвите, могат да бъдат излекувани чрез ХОМЕОПАТИЯ. Тя не само премахва симптомите, но и помага на пациента да осъзнае причините довели до появата на болестта и да запази доброто здраве за дълъг период от време. Хомеопатите се стремят да помогнат на пациентите си да постигнат свобода от ограниченията на техния живот, както и да повдигнат нивото на тяното здраве така, че да не бъдат повече зависими за дълго от каквато и да е медицина или терапия.

ХОМЕОПАТИЯТА Е ХОЛИСТИЧНА/ МНОГОКОМПОНЕНТНА / МЕДИЦИНА.

Холистичният клон на медицината се стреми да погледне по широко на болестта, причините довели до болестта и индивидуалния начин, по който пациентите изразяват болестите си. Парацелс, лечител и философ от 16-ти век, казва: “Тези, които само обучават и лекуват ефектите на болеста са като тези, които си мислят, че ще прогонят зимата като изчистят снега пред вратата си. Не снегът е този, които причинява зимата, а зимата е тази, която причинява снега.” Хомеопатите не третират физичните, емоционалните и умствените симптоми или даже психическите заболявания по отделно, а ги обединяват като тясно свързани по между си, и ги възприемат за части от цялото страдание на пациента. Когато започва хомеопатично лечение пациентът не може да си обясни връзката между някои въпроси на лекаря хомеопат и болеста си. Може да изглежда, че лекарят хомеопат се интересува от въпроси, които практически нямат отношение към оплакването върху което се е концентрирал пациентът. Хомеопатите разбират тези симптоми на болеста, като доказателсво от природата на тялото и автоматичен опит за себеизлекуване, и те са ключовете които се използват от тях, като ръководство за предписване на необходимото хомеопатично лекарство.

В ХОМЕОПАТИЯТА повечето от тези ключове се използват както и в съвремената медицина, затова пациентът може да бъде разпитан за всички видове присъстващи отклонения от здравето му и за характера на индивидуалните им особености, по реда на възникването им, за да се разбере напълно цялата картина на здравословното му състояние. Преди да предпише лекарството, на лекаря хомеопат му е необходим цялостен поглед върху пациента. Затова първият преглед може да отнеме повече от два часа. Така предписаното лекарство е индивидуално за пациента, предназначено не единственно за неговите оплаквания, но за цялостното му състояние. Този фундаментален принцип на Хомеопатията – принципът на индивидуалното предписване обяснява защо двама пациенти с подобни заболявания трябва да се лекуват с различни лекарства. С други думи, двама пациенти могат да имат главоболие, но начина по които те го усещат може да бъде различен, тяхното общо здравословно състояние може да е различно, начина по който се справят с трудностите в живота може да бъде различен и т.н.т. Ако се върнем към примера даден от Парацелс, не можете да излекувате всичките си оплаквания чрез изчистване на главоболието пред вратата!

ЛЕЧЕНИЕ НА ПОДОБНОТО С ПОДОБНО ИЛИ ЗАКОН НА ПОДОБИЕТО
Хомеопатичните лекарства се предписват в съответсвие със закона на подобието. Този закон гласи: ” Това, което причинява болестите трябва и да ги изцелява “. Това означава, че оплакванията причинени от свърхдозата на дадена субстация са оплаквания, които могат да бъдат излекувани чрез малки дози от тази субстанция. Например, ние знаем, че когато разрежем глава лук ние често получаваме рязко течение от носа, частична болезненност в гърлото и щипене със сълзене от очите; ето защо лекарят хомеопат ще предпише Аllium cepa (хомеопатично лекарство направено от лук) за пациент, който има настинка и болно гърло с тези оплаквания. Хомеопатите понякога опростяват закона на подобието, като казват, че лекуват ” подобното с подобно “. Името на Хомеопатията идва от същата идея. То произлиза от две Гръцки думи, означаващи ” подобие + страдание “. Закона на подобието е бил част от медицинската практика още от времето на древна Гърция, но Хомеопатията такава каквато я познаваме днес е била формулирана за първи път преди двеста години от Самуел Ханеман, Немският лекар, химик и лингвист.

КАКВО Е ХОМЕОПАТИЧНО ЛЕКАРСТВО
Лекарствата, които Хомеопатите използват се правят от много различни съставки. Много от тях произлизат от растения, но има и минерали, метали и някои отрови които са намирали приложение в медицината поколения наред. След предварителна подготовка на суровия материал лекарството се приготвя чрез серия от разреждания и сукусии ( енергични разклащания ) в разтвор на алкохол и вода. Това се прави няколко ( три или четири ) пъти или много хиляди пъти. Разреденото така лекарство после се използва в течен вид или с него се напояват таблетките или гранулите за удобство на пациента.

д-р Петър Рангелов
(Лекар хомеопат)

Следваща страница »