10 билки – антибиотици

December 9, 2013 от  
Публикувано в Здраве

herbalsПрез последните няколко десетилетия обширната употреба на антибиотици доведе до увеличаване на броя инфекции, резистентни към тях. И в резултат на това хора, които са приемали антибиотици заради общи заболявания, рак, сърдечно-съдови проблеми или наранявания, са развили вторични инфекции.
Ние всички живеем в една планета, която става все по-зависима от индустриалната химия. Обширната употреба на химикали, антибиотици, пестициди и някои екологични замърсявания са отровили нашата планета, както и нас, и всички други видове.
Създаването на все по-силни химически препарати, химически средства за унищожаване на вредни насекоми, гризачи и плевели и лекарства за потискане и убиване жизнеспособността на микроорганизмите доведе до по-силна версия на вируси и микроби, но природата отново ни се притече на помощ. Билките могат да ни помогнат да се борим срещу по-силните и устойчиви версии на бактерии и вируси.
Ето списък на 10 билки, които действат със силата на антибиотици, и могат да ни помогнат в борбата с някои бактерии и вируси:
1. Канадски жълто корен (Goldenseal).
Това е невероятен билков антибиотик, който може да помогне в борбата срещу бактерии и гъбички. Действа противовъзпалително, подобрява функцията на черния дроб и помага при стомашно-чревни проблеми.
Индианците в Северна Америка са го използвали при пневмония, коклюш, проблеми със сърцето, очите и ушите. Корените на растението имат наркотично действие и настойка от него се е прилагала като тонизиращо средство. Може да се използва и като жълто текстилно багрило.
2. Мащерка.
Мащерката има антисептични, антимикробни и антибактериални свойства. Билката е ефективна при лечение на кашлица, астма и дихателни проблеми, бронхит и храносмилателни проблеми.
Биопрограма ви предлага готова смес от мащерка, босилек, мента и други билки, която съдейства за подобряване на функциите на дихателната система.
3. Алое Вера.
Алое вера е растение, използвано в народната медицина, което расте в топли и сухи климатични условия. Листа от Алое вера съдържат антрахинонови гликозиди и биогенни стимулатори и са били използвани за лечение на обриви, рани, възпаление, артрит и запек.
4. Екстракт от семена на грейпфрут.
Получава се чрез екстракция от семена и месестата част на грейпфрут. Има антибактериални, антимикробни и противогъбични свойства. В западни лаборатории е потвърдено успешното му приложение за борба с повече от 800 различни видове бактерии и повече от 100 разновидности на гъби. Голямо предимство е, че екстрактът от грейпфрут унищожава само лошите бактерии, без да убива добрите бактерии в организма.
Биопрограма ви предлага Биоцитрин – 33% стандартизиран екстракт от грейпфрут. Биоцитрин спомага за нормалното функциониране на чревната флора, жлъчната секреция и храносмилането, подпомага за намаляване нивото на холестерола. Екстрактът почиства някои от артериалните отлагания и подпомага укрепването на имунната система, като очиства организма от вредните бактерии и вируси.
5. Етерично масло от лавандула.
Известно е със своите противовъзпалителни, антибактериални и противогъбични свойства. Знае се, също така, че лавандулата може да се прилага при стомашни заболявания, стомашно-чревни проблеми, запек, главоболие, безсъние и кожни проблеми. Този нисък многогодишен храст е много полезнен за разрешаване на някои здравословни проблеми при жените като лошо храносмилане, спазми, изтощение, следродилни депресии, инфекции и намаляване на болката по време на раждане.
6. Ехинацея.
Това растение има силни антибактериални и противогъбични свойства и може да скъси времето за възстановяване при много болести, включително бронхит, сенна хрема, синузит, възпаление на ушите, инфекции на дихателните и пикочните пътища, болки в гърлото, увеличена простата и увеличени лимфни жлези, сенна хрема, гъбични инфекции. Ехинацея също може да лекува рани, слънчеви изгаряния и да помогне за подобряване на имунната система.
Според проучване на ЕМЕА – Европейската лекарствена агенция – употребата на ехинацея може да започне при първите признаци на настинка. Билката насърчава Т-клетъчната активност. Според препоръката на ЕМЕА не трябва да се дава на деца под 4 години, а употребата й не бива да е повече от 10 дена, тъй като започва да губи силата си.
Предлаганата от Биопрограма Ехинацея под формата на водно-алкохолна тинктура (50% w/w) от стръковете на растението е много удобна за приложение.
7. Маслинови листа.
Те притежават чудесно противовъзпалително, противогъбично и антибактериално действие; може да стимулират имунната система и да спомогнат за подобряване на състоянието при сърдечно-съдови заболявания, HIV инфекции, проблеми с храносмилането, в борбата с гъбички и инфекции на пикочните пътища, хронични болки при артрит.
8. Женско биле (Сладък корен).
Женско биле има големи противовъзпалителни, антибактериални, антимикробни и противогъбични свойства. Билката е много полезна за подобряване състоянието при бронхит, лошо храносмилане, надбъбречна недостатъчност, вирусни инфекции, затлъстяване, киселини и хепатит. Счита се, че лечебното растение има „очистващ” ефект и подпомага изхвърлянето на токсини от организма. Стимулира образуването на Т-клетки и подпомага за укрепване на имунната система.
Готовата билкова смес при кашлица на Биопрограма със сладък корен е подходяща за употреба при простудни заболявания. Може да ползвате и чай Биобронхо, направен специално за хронични бронхити.
9. Куркума.
Куркумата е чудесна природна подправка, която обикновено се използва в много страни от Близкия изток при приготвяне на ястия. Куркума има противовъзпалителни и антиоксидантни свойства. Известно е, че основното съединение в растението може да блокира ензими, които повишават растежа на раковите клетки, включително на простатата, на кожата и на дебелото черво.
10. Уснея или Брадат лишей.
Повечето хора го възприемат като паразит, но в действителност той има антибактериални, антимикробни, противовъзпалителни и антиоксидантни свойства и може да помага в боргата с микроби и гъбички. Може да повиши имунната система, да спомогне за облекчаване на кашлицата и успокояване на лигавицата.

Кой е най-добрият начин да се приемат билки, ако имаме здравословни проблеми?

March 22, 2013 от  
Публикувано в Здраве

HerbsАко вземате различни билки за няколко здравословни проблема, има няколко неща, които трябва да имате предвид. Тези насоки са приложими за всички възрастови групи.
* Вместо да лекувате отделни симптоми, открийте основата на вашите проблеми.
Например, един човек може да има затруднения със съня, киселини в стомаха, цистит, синузит и нервност. Ако се отнасяте към всеки симптом като отделен проблем, ще трябва да приемате билки за пикочните пътища, храносмилателната и дихателната системи, както и билки за нервната система. Което може би е необходимо, но дали няма да е по-правилно да се приемат билки, насочени към стреса? Или може да се окаже, че най-правилно е укрепване на храносмилателната система, която е основния проблем, от който започват останалите? Когато с подходящи билки се лекува основната причина, тогава останали симптоми изчезват.
* Приемайте билките за различни проблеми в различно време, а тези, предназначени за едно заболяване едновременно.
Например, ако искате да приемате билки за артрит (добра комбинация са невен, бъз, хвойнови плодчета, кора от бяла върба и листа от бреза и коприва) и мигренозно главоболие (вратига), предлагаме да ги вземате с най-малко петнадесет минути интервал. От друга страна, ако приемате различни билки за един проблем, като глухарче, репей и коприва за кожни проблеми, те могат да бъдат приготвени и приети по едно и също време.
* Обикновено, най-добре е да се занимавате с не повече от три здравни проблема наведнъж.
Да речем, че вземате билки за лечение на астма, артрит и мигрена, но също така страдате от кожни обриви и хронична умора. Първо, решете кои три заболявания са най-обострени, най-напред с тях да се справите, и след това вземете билки за тях, с поне петнадесет минути интервал.
* Питате се дали може да приемате билкови екстракти и в същото време да сте на конвенционални лекарства?
В много случаи приемането на билки, паралелно на предписаните лекарства, действително ще подпомогне по-бързо и по-задълбочено да се подкрепи и лекува организма. Например, препоръчва се приемането на билки, стимулиращи имунитета (ехинацея, котешки нокът, риган, бъз), докато човек е на антибиотици, защото тези билки ще укрепят имунната система и предотвратяват рецидиви след като завърши курса на лечение с антибиотици. В други случаи е най-добре да не се приемат билкови екстракти едновременно с конвенционалните лекарства. Например, не се препоръчва вземането на антидепресанти едновременно с билкови антидепресанти като златен корен, мака, жълт кантарион. Имайте предвид, че когато се комбинират с лекарства, билките могат да увеличат или намалят действието им. Установено е, че ехинацея и жълт кантарион оказват влияние върху чернодробните функции, което може да доведе до намаляване или увеличаване на активността на някои лекарствени средства. Жълтият кантарион може да попречи на съсирването на кръвта при кръвотечения. Консултирайте се с опитен билкар, натуропат или личния лекар при комбиниране на някои лекарства с билки.
* Защо някои билкови екстракти са толкова ужасни на вкус?
Не позволявайте на вкуса да попречи да се възползвате от лечебните свойства на билките. Ние сме пристрастени към два основни вкуса: солен и сладък. Но има три други вкуса, които са еднакво важни за поддържане на здравето: кисел, горчив и стипчив. Тези вкусове, когато се приемат като билки или храни, могат да провокират реакции на организма, които помагат за възстановяване на здравето. Например пикантни билки като куркума, помагат за тонуса на черния дроб. Важно е да запомните, че билките, въпреки че не са солени или сладки, ни предоставят най-чиста енергия от природата, която може да ни помогне в стремежа ни за подобряване на здравето. Когато вкусът на билките е неприятен, могат да се приемат под формата на желатинови капсули.
* Какъв е най-добрият начин за прикриване на вкуса на растителните екстракти в течна форма?
Както споменахме, най-лесният начин за прикриване на неприятния вкус на някои растителни екстракти е да се вземат под формата на желатинови капсули, защото така няма пряк контакт с някои вкусови рецептори.
Ако билките са под формата на воден или спиртен извлек, най-подходящо е, без да се засягат техните лечебни свойства, да ги разтворите в 50 мл вода, сок, и/или билков чай, който не съдържа кофеин. Въпреки че някои хора предпочитат да приемат директно неразредени течните билкови екстракти, поставянето им в някаква форма на течност е по-лесно за повечето хора. Билки, приемани за храносмилането, е най-добре да се вземат само с 50 мл вода, така че можете да усетите горчивината им. Това е неприятно, но подобрява храносмилането.

Лечебни растения, полезни за имунната система

November 20, 2012 от  
Публикувано в Здраве

EhinaceaЕдно от тях е Ехинацея (Echinacea purpurea). Родена в равнините на Северна Америка, Ехинацеята в диво състояние не расте никъде другаде по света, но е широко култивирана, особено в Европа и САЩ. Има девет вида Ехинацея, четири от които са използвани като лечебно растение. Четирите вида са E. angustifolia, E. pallida, E. purpurea и застрашения E. tennensiensis. Е. purpurea е най-добре проучен и най-лесен за култивиране.
Ехинацея е многогодишно растение, стигащо до 60 см височина, с големи, красиви, розово-лилави цветове и листа, покрити с власинки. Среща се предимно в сухи планински райони, често в скалисти зони на Скалистите планини, на изток от Саскатчуан до Тексас. Поради прекомерно бране на растението, голяма част от местата на естествено разпространение са обявени за защитени зони и се е преминало към отглеждането на растението в обработваеми площи. Необходимо е растението да стане на 3-4 години, за да може да се събират корените му, а цветовете може да се събират всяка година.
Ехинацея е едно от най-популярните лечебни растения в света. Тя е била използвана още от коренното население на Америка. Повечето индиански племена са я познавали и използвали срещу кашлица, простуда, възпалено гърло, главоболие, ухапване от змии и др. С нея племето дакота лекувало конете. Днес тя се прилага за предпазване или лечение на простуда, грип, различни инфекции.
Ехинацея е може би един от най-добре проучените имуностимулатори. В началото на 20-ти век Ехинацеята станала най-продаваната медицинска тинктура в Америка, използвана при различни външни и вътрешни състояния. Но през 1910 г. била обявена като безполезна от Американската медицинска асоциация.
Най-напред билката е била изследвана и тествана за хомеопатични цели в Германия и по-късно, през 1938 г., медицинското й приложение е било проучено от д-р Герхард Мадаус. Благодарение на това, че европейците, особено в Германия, започнали да отглеждат и използват Ехинацея, днес има богата научна литература за нейното лечебно приложение. В събраната литература има описани случаи, които звучат като анекдот, защото при приемане на Ехинацея при първи признаци на простуда само след 24-часа оплакванията изчезвали. Изследователите на това растение са провели повече от 350 научни изследвания. Ето какво може да се каже накратко за Ехинацеята:
Научно е било установено, че Ехинацея стимулира производството на левкоцити (бели кръвни клетки), които вземат участие в борбата на организма срещу различни инфекции. Тя подпомага фагоцитозата при поглъщането на токсините, които се отделят в организма. Може да се каже, че Ехинацея има лек „антибиотичен” ефект при защитата на клетките от различни патогени като бактерии, вируси и гъбички. Растението помага на организма за контролиране и предотвратяване на инфекции като увеличава производството на алфа и алфа-2 гама глобулини, които предотвратяват вирусни и други инфекции.
Ехинацея има доказан стимулиращ ефект върху фагоцитозата (поглъщането и унищожаването на чужди частици, микроорганизми и клетки от белите кръвни клетки и лимфоцитите). За да докажат това учените са направили изследване с бели кръвни клетки, дрожди и екстракт от Ехинацея. Те изследвали под микроскоп кръвните клетки и преброили броя клетки на гъбичната инфекция, които били унищожени. Оказва се, че екстрактът от ехинацея може да увеличи фагоцитозата с 20 до 40%. При друго изследване, проведено при мишки, чрез въглеродния метод се измерва скоростта, с която се отстраняват от кръвта инжектирани въглеродни частици. Колкото по-бързо мишката отстрани инжектираните чужди частици, толкова по-силно е била стимулирана нейната имунна система. При този тест, екстрактът от ехинацея отново е доказал, че това забележително растение наистина увеличава активността на клетките от имунната система, така че те могат по-бързо да елиминират нахлулите микроорганизми и чужди частици.
Комбинирана с Орловите нокти, Ехинацея води до увеличаване на броя клетки на имунната система, като допълнително повишава цялостната активност на имунната система. Растението също така стимулира отделянето на интерферон (*), оказва влияние и върху други важни компоненти на имунната система, включително тумор-некротичния фактор (TNF), който е важен показател за способността на организма да се бори с рак. (Първостепенната роля на TNF е в регулацията на имунните клетки.)
Билката потиска образуването на ензима хиалуронидаза, който се отделя от бактериите и им помага да получат достъп до здравите клетки. Изследване, проведено през 50-те години на миналия век показва, че ехинацеята може напълно да противодейства на ефекта на този ензим, а това може да помогне за предотвратяването на инфекции, когато ехинацеята се използва за лечение на рани. Освен вътрешното приложение за предпазване от вируси и бактерии, напоследък, поради противовъзпалителните си свойства, растението все повече се прилага и външно за лечение на рани. Ехинацеята убива дрождите и забавя или спира растежа на бактериите, като по този начин помага да се стимулира растежа на нова тъкан.
Проведените през 1957 г. изследвания показали, че ехинацеята може да доведе до намаляване с 22% на възпалението при страдащите от артрит. Това е почти наполовина по ефикасност спрямо кортикостероидите (**), но последните имат сериозни странични ефекти. Кортикостероидите силно потискат имунната система, което ги прави не особено добър избор за лечение на всяко състояние, при което се предполага инфекция. От друга страна ехинацеята не е токсична и освен противовъзпалителното си действие има и стимулиращи имунната система свойства.
Повечето хора използват растението за предпазване от настинки и грип. Екстрактът от ехинацея, най-често се използва под формата на спиртен извлек от стръковете на растението, като обичайното количество е 15-25 капки, разтворени с малко вода. Приема се при първите признаци и се повтаря 2-3 пъти за деня. Практиката в повечето европейски клиники е ехинацея да не се приема продължително време, тъй като според изследванията е добре имунната система да се стимулира за кратко, да се остави да се върне към нормалното си състояниe и после да има нова стимулация. След няколко дена без стимулация имуностимулантите, какъвто е ехинацеята, могат отново да бъдат ефективни.
Дозировка за възрастни и форми, под които може да се използва Ехинацея:
Тинктура – най-използваната форма за употреба на растението. Може да бъде под формата на спиртен извлек или екстракт в глицерин. В зависимост от концентрацията на извлека, препоръчителната доза е 3 пъти дневно: от 1 до 5 капки (0.5–5 мл), или 20 до 90 капки (1 до 3 мл тинктура (1:5)). Може да се приема и стабилизиран пресен екстракт – 15 до 23 капки.
Капсули или таблетки – в повечето случаи съдържат смлян на прах корен на Ехинацея, съдържащ 4% полифеноли. Препоръчителната доза е 3 пъти на ден по 0.5 до 2 гр.
Чай – приема се по 0.5 до 2 гр. сушен корен или растение, 3 пъти дневно.
Доза за деца:
Препоръчителната доза за възрастни трябва да се съобрази с теглото на детето. Повечето дозировки за възрастни са направени въз основа на 70 кг телесна маса. Затова при деца с приблизително тегло около 25 кг най-подходящата доза ще бъде 1/3 от дозата за възрастните. Желателно е при децата да се използва Ехинацея, която не е на основата на спиртен извлек.
* Интерферон – биологично активен протеин, който човешкият организъм отделя при определени състояния, включително и като защита от вируси. Повишава устойчивостта на здравите клетки към вируси и съпротивителните сили на организма.
** Кортикостероиди – хормони, отделени от кората на надбъбречната жлеза. Кортикостероидите са ефективни за намаляване на някои възпалителни процеси в организма. Но трябва да се има предвид, че използването им намалява или спира собственото производство на надбъбречни хормони и ако лекарството се спре изведнъж може да се получи бъбречна недостатъчност. Оказват страничен ефект върху централната нервна система и сърдечно-съдововата система, водят до храносмилателни смущения.