Как да се справим с периода на отрицание при децата?

September 28, 2010 от  
Публикувано в Родители

abbie

Детето ви е страшен сладур. Усмихва се на всички. Общително е, но може и с часове да се забавлява само. Не се кара с другите деца. Спокойно е. Няма нервни изблици. Плаче рядко. Не е капризно. Детето ви просто е истинско ангелче. Докато не влезе във фазата на отрицанието.

Тя започва, когато хлапето е на две – две и половина и продължава до четири годишна възраст. В началото на този период смятате, че някой е подменил вашето съкровище. Умирате от страх, че нещо му се случило и то просто откача. Вбесявате се страшно, когато легне на пода в магазина и започне да пищи. И като цяло сте безпомощна. Защото независимо какво правите чувате един и същи отговор:”Не!”

Успокойте се. Това е първото и основно нещо, което трябва да направите. Бъдете спокойна. Детето ви е здраво и след като отмине фазата на отрицанието, ще стане пак същото сладурче, каквото е било преди това. Педагозите обясняват този период като първия момент, в който детето се опитва да бъде самостоятелно. Първата стъпка към „ще правя нещата така, както аз искам” е шок не само за вас, но и за него. То се опитва да се ориентира, да преодолее ограниченията, които му поставяте. Учудено е, че толкова много неща са забранени. Открива, че вие му пречите! Изпълнено е с агресия и не знае какво да предприеме. Уверявам ви, че в повечето случаи дори не ви чува. Просто  отговаря автоматично: „Не!”

Контролирайте тона си. Не искайте, не молете, не обяснявайте. Говорете за нещо друго. Пейте песнички, раказвайте приказки или му споделете как вчера педя човек е ощипал лисицата по опашката, защото се е опитала да изяде петела.

Това е може би единственият период от живота на детето, в който не бива да се опитвате да обяснявате каквото и да било. Просто действате – обличате го, храните го, водите го на градина. Правете всичко категорично и добронамерено. И разказвайте. Детето ви все още няма възможност да разделя вниманието си на много места. Ако го заинтригувате и внимава в разказа, не се усеща и забравя да протестира. Докато говорите с обичайния си ненатрапчив тон, то не смята, че искате да действа според вашите желания. И всичко е наред.

Наложете авторитета си. Не искайте мнението на детето, не му обяснявайте. Това, в този период от живота му, само го кара да се чувства несигурно. Въпреки че се отделя от вас, вие все още сте най-важната. Вие сте авторитета и сигурността. Ако без много приказки вършите нещо с хлапето, то мисли, че така трябва.

Не му отговаряйте. Детето ви отново крещи „Не! Не! Не!” и се тръшка на тротоара. Не му отговаряйте. Не го поучавайте. Не го гонете. Запазете спокойствие и дори бих ви препоръчала да не му обръщате внимание. Имайте предвид, че каквото и да направите само ще го провокирате още повече. Отдалечете се така, че да го виждате и да сте наблизо, но то да не ви вижда. Щом се усети само, сълзите и тръшкането ще спрат бързо. Много е вероятно вашето ангелче никога повече да не ляга на тротоара.

Ако не мине? Струва ви се, че този период никога няма да отмине. Разбирам ви. Но всичко е във вашите ръце. Бъдете спокойна. Не се оптивайте да  превъзпитавате детето точно в момента, в който крещи. В противен случай, периодът на отрицание ще се разтегне във времето. Явлението ще се превърне в навик, в стереотип. Противопоставянето и опърничавото поведение могат да станат характерови особености. Тогава проблемът ще се превърне в хроничен и ще бъде много трудно за вас или за детето, след като порастне, да промените това.

Играйте си заедно. Това е начинът да помогнете на хлапето да извлече полза от периода. Точно сега то осъзнава разликата между „искам” и „трябва”, „добро” и „лошо” , пробва различни неща и е изключително любопитно.

Ако тази сутрин, то се е крило от вас, пищяло е и е нагрубявало всеки, който му се изпречи на пътя, сега, докато е спокойно и си играете, е моментът да му покажете защо не бива да се държи така. В процеса на игра то възприема всичко лесно, забавлява се, чува ви наистина, а вие сте спокойна и усмихната.

Дайте шанс на детето си да открие света с ваша помощ. Не му позволявайте да ви води за носа. Бъдете по-хитра. И вярвайте, че то пак ще бъде такова, каквото си го познавате – мило, добро и усмихнато. Просто му трябва време.

Защо децата лъжат?

September 14, 2009 от  
Публикувано в Родители

zashto-decata-lujatВъв всяко семейство рано или късно настъпва този момент: някой от родителите изведнъж “засича” сина си, че нещо е изнесъл от къщи и го е продал. Или намира изчезналите си 10 лева в джоба на дъщеря си. Какво дете отглеждаме, хващат се за главата възрастните.

Психолозите казват: не се тревожете! Подобни епизоди, особено в предучилищна възраст, още не са доказателство, че в дома ви расте лъжец. Ако обаче инцидентите се повтарят с години и все по-често, време е да изясните защо това се случва и какво трябва да направите, за да промените положението.

Защо лъжат

Когато момиченце на шест години казва, че не е счупило вазата, това не е само желание да избегне наказанието. То просто не е искало да счупи вазата! Да разберете мотивите за лъжите е само началото. За да се продължи по нататък, е полезно да се изясни налице ли е в семейството такава атмосфера, че децата да могат да се явят пред мама или татко и да признаят постъпката си. Ако те знаят, че в отговор на самопризнанието на вината си ще последва гняв и наказание, разбира се, че ще предпочетат да излъжат.

Задавайки на провинилото се дете въпроси в тази връзка, не влизайте в ролята на инквизитор. Вместо вбесеното “Кой счупи вазата?” кажете: “Толкова харесвах тази ваза. Какво се случи?” Въпросът трябва да направи детето участник в диалог, а не подсъдим. Нека вашите въпроси сложат началото на разговор за последствията от лъжата: “Мога ли да ти се доверя, ако не съм убедена в правдивостта на думите ти? Ще ти се доверяват ли приятелите ти?”

Ако вашият син си фантазира, че баща му е президент на известна компания, това е свидетелство, че не му достига самоуважение. Защо на дъщеря ви не й стига да бъде самата себе си и си измисля интрига, представяйки се за друг човек? Причината е същата. Накратко казано – в тези случаи детето иска да види в лъжата истина.

Родителите не бива да забравят, че детето внимателно ги наблюдава. Мама говори по телефона с приятелката си: “Голяма майсторка си, толкова вкусен обяд беше приготвила. Благодаря ти много ”Но дъщерята помни, че вчера всички са обсъждали лошия обяд след гостуването. От гледна точка на възрастния това не е лъжа, а елементарна вежливост, но момиченцето решава, че понякога може и да се послъже. Затова обяснете, че го правите, защото не сте искали да обидите приятелката си.

Защо мамят

Учениците понякога мамят в играта, за да укрепят поразклатената си самоувереност. В този случай родителите не бива да наказват детето, когато разберат за измамата – реакцията на връстниците ще бъде по-действено средство. На вас ви остава само да поговорите колко много се озлобяват хората, когато разберат, че са били измамени. И колко вреди сам на себе си човек, когато започне да прибягва до дребни мошеничества, а не използва истинските си качества, за да победи.

Позвънила ви е учителката на дъщеря ви и се е оплакала, че тя непрекъснато я лъже и целият клас е настроен срещу нея. Тук вече трябва да се замислите дали и вие нямате вина за поведението на дъщеря си. Може би сами сте й давали пример, като сте се опитали с измама да уредите някакъв въпрос? Най-прост пример: не сте й купили билет за автобуса, твърдейки, че е още малка.

Защо крадат

Родителите обикновено смятат кражбата за най-сериозното провинение, което може да извърши едно дете. Но това невинаги е справедливо. Разбира се, да се учи детето кое е свое и кое чуждо е необходимо и това трябва да започне от най-ранна възраст. “Това е камиончето на Петърчо. Помоли го да си поиграеш с него Но преди да навърши пет години, едно дете трудно разбира защо не може да играе с камиончето, което му харесва. След година обаче то започва да разбира, че без разрешение не бива да се вземат чужди играчки.

Но нима можете да го удържите да пъхне в джоба си красивото самолетче, ако никой не го вижда? Когато откриете самолетчето, веднага трябва да се върнете там, където то е намерено, и да го дадете на детето, на което принадлежи.

След което да се извините. За възрастния това наистина е тежка процедура, а какво остава за детето? Но трябва твърдо да настоявате на своето.

Детето ви трябва да разбере, че онова, което е взето без разрешение, трябва да се върне незабавно. Постарайте се да му обясните, че това е кражба и как хората се отнасят към такива неща.

В подрастваща възраст кражбата понякога се включва в ритуалната игра по встъпването на детето в определена група от връстници. В тези случаи се съсредоточавайте върху постъпката, а не върху малчугана. Той не е лош – направил е лош избор. Но защо? Вие сте проверявали уроците му, следили сте да е добре облечен, купили сте му компютър. Нима всичко направено не е достатъчно?

Да, изобщо не е достатъчно! Не му достига вашата топлота и любов. Дори, бихме казали, интерес към неговия вътрешен живот. Ако кражбата е била част от ритуал, трябва да си изясните защо синът ви е избрал точно тази група деца. Може би в компанията на връстниците си той се чувства съпричастен с по-плодотворни интереси и не се чувства излишен? При всички случаи връщането на откраднатото е задължителна крачка.

Много родители смятат, че провиненията трябва сериозно да се наказват, за да не се повтарят. Заблуждение! Детето изслушва с половин ухо наставленията на баща си, покорно седи вкъщи в неделя, след което се връща при приятелите си и отново извършва кражба. Какво да правите? Трябва да се върнете към началото и да се опитате да разберете какво го тласка към кражбата.

Ниско самоуважение? Самота у дома и в училище? Натиск от страна на приятели? Скука? Жажда за приключения? Ако не съумеете да намерите ключа към поведението на детето, посъветвайте се с психолог.

Знае се, че често за подрастващите авторитетът на връстниците е по-важен от този на родителите. Значи възрастните отрано трябва да си създадат авторитет, а не да чакат извънредни обстоятелства. Децата във всяка възраст трябва да знаят, че зад гърба си имат майка и баща, които винаги са готови да ги изслушат, да ги разберат и да им помогнат. Ако такива отношения липсват, ще ви е по-трудно да се преборите с желанието на отрочето си да краде.

КРЯСЪЦИТЕ НЯМА ДА ПОМОГНАТ

Нашите викове и ругатни не карат децата ни да се държат по-добре. Точно обратното – предизвикват у тях агресивност и чувство на противоречие и те започват да се държат по-зле. Ако се скарате на тригодишната си дъщеря, която блъска по-малкото си братче, тя вероятно ще продължава. А ако си замълчите, тя скоро ще се успокои и двамата ще започнат да си играят спокойно. Ако лудориите на малчуганите не са опасни за самите тях и за околните, по-добре е възрастните да не се намесват. Лудориите са детският начин за изливане на бурната енергия.

Най-неприятно е, когато дете престане да реагира на спокойния тон. То така е свикнало мама винаги да крещи, че изобщо не чува тихите забележки.

Разговорът на висок тон лишава детето от чувството за безопасност. То изпада в ужас, когато мама, която е толкова огромна и важна в сравнение с него, е ядосана и сърдита. То се бои, че ще го отблъснете и ще го изоставите завинаги.

Да се крещи е вредно. Но как да се научим да се сдържаме? Психолозите препоръчват да определите моментите, когато най-често излизате от себе си. Например вие бързате за работа, дъщеря ви трябва да бъде заведена в детската градина, а тя седи безучастно и не иска да си обуе чорапите. Или приготвяте обяд, говорите по телефона, изобщо занимавате се с нещо спешно, а тя се върти около вас и иска внимание. Вие се сривате и започвате да крещите. Значи това не е кусур на характера ви, а недостатък на семейното разписание. Просто трябва по-разумно да разпределяте времето си, и тогава няма да има поводи за истерични крясъци.

Защо жената напуска семейството?

July 31, 2009 от  
Публикувано в Отношения

Когато мъжът си тръгва, е тъжно, но не учудва никого. Да, той е подлец. Всички са такива. Но много повече порицават жената, разрушила семейството си.

Защо жената си тръгва?Как е могла? Та тя има деца! При жив баща да доведе на детето чужд! Някои искрено порицават дамата, а други дълбоко й се възхищават за мъжеството. Трети дори й завиждат, защото самите те не са способни на подобна постъпка. Те смятат, че е по-добре да си с онзи, с когото си свикнала, макар и да не ти е много любим, но пък ще си e до теб и нищо не трябва да променяш. Кой всъщност е прав в този спор?

Природата е надарила жената със здрав консерватизъм, без който обществото отдавна да е рухнало в пропастта, към която се движи стремително. Тя следва здравия принцип, че да смениш любимото си кафе е същото, като да измениш на любимия мъж. Интересното обаче е от кой пол е авторът на този “шедьовър”? Ако нещо ти е любимо, защо да го променяш? Само пълните глупачки правят така!

Жените не сменят партньорите си с такава лекота, както може би им се струва на някои, въпреки видимо нарастващия в обществото цинизъм и увеличаващата се сила на слабия пол. Никой вече не се изненадва, че жените превзеха някои мъжки професии и че дама може да стане дори директор на банка или управител на голяма компания.

Независимо от своята икономическа и личностна свобода съвременните жени, както и преди, трудно откъсват любимите мъже от сърцата си. А ако направят това, трябва да са налице изключително сериозни причини за раздялата. Какви?

ЛЮБОВТА СИ Е ОТИШЛА

За жената факторът любов е изключително важен. Обичащата жена търпи всичко – похожденията на мъжа, пиянството му, неуспешните му сделки, малкото пари, които носи вкъщи. Заради любовта се прощават много неща. Както вече споменахме, само лекомислените глупачки могат да изневерят на любимия – за да отмъстят, заради чувството за равноправие или просто така, от любопитство. И човек не може да разбере кой от тези варианти е по-лош.

ПИЯНИЦА СЪМ АЗ, ПИЯНИЦА

В страни, където алкохолизмът е част от националната култура, жените по-често от мъжете стават инициатори на развода. Днес жената съзнателно се отказва от възможността да погребе целия си живот и този на децата си заради безмерната привързаност на половинката си към бутилката. На мястото на стария девиз “лош, но свой, с него съм свикнала”, дойде нов – стремежът на съвременната жена да се освободи от всичко, което пречи на свободното й развитие и щастливия живот на децата й. Особено на децата, защото те копират модела на отношения на своите родители, поради което трябва да се сложи край на този порочен омагьосан кръг от скандали и взаимни претенции. А кой друг, ако не майката може да направи това?

РАВНОПРАВИЕТО Е ГРЯХ?

Някои дами особено много се вълнуват от проблема за абсолютната липса на равноправие между двата пола. Мъжът може да хойка, да ходи с приятели по кръчми, да прави каквото си иска. А аз какво? По-лоша ли съм от него? Обикновено така размишляват младите жени или онези, които не разбират главното – за какво са дошли на този свят и за какво живеят. Гонитбата на “равноправие” от такъв характер противоречи на женската природа. Колкото и да гоним равноправие, такова никога няма да има. Той е мъж, основната тежест при него идва от мускулатурата. А ти си меката тъкан. На него дори метаболизмът му е различен. Ти си хапнала колкото врабче и повече не искаш, а той е омел две чинии, изпил е три бири и още е гладен. Неговата енергия трябва да му стига, за да промени света, а твоята – за да продължиш рода. Стремежът да се подражава на мъжа, за да се постигне “свобода”, е чисто женски и предварително е обречен на неуспех. Така няма да постигнете нито покой, нито щастие, нито уважение. Само самота и обида в добавка.

Има и друг вариант. Когато тя се опитва да конкурира съпруга си, като изкарва повече пари от него, защото е много амбициозна или пред очите й баща й често е унижавал майка й и тя се бои да не изпадне в същото положение. Такава жена се бори за особен статус в обществото. Тя се стреми да покаже, че е добра, способна, скъпа жена, тъй като я ценят в работата и й дават отлично заплащане, затова мъжът й също трябва да държи на нея и да е горд, че я има. Но се получава обратното – той възприема това като опит тя да го превъзхожда. Тоест тя му демонстрира, че не изкарва достатъчно, не прави прилична кариера. Възниква конфликт между двама души, които се обичат, поради взаимното и абсолютно безпочвено неразбиране, което често води до окончателен разрив на отношенията. При това следвайки логиката на нещата, жената гордо напуска мъжа, обидена и не без нищо, защото умее да изкарва пари. Всички умеем да изкарваме пари, но така изпускаме по-важни неща, между които е любовта.

ЕДНО Е ДА ЧУПИШ, ДРУГО ДА ГРАДИШ

Това си е самата истина и обикновено именно жената най-добре го разбира. Сам Господ й е възложил такава мисия – всички връвчици и нишки на вселената тя трябва да държи здраво в своите ръце. Днес се наблюдава друга тенденция – инфантилизация на общественото съзнание. Младите жени са глезли, разтварящи широко вратите на красивия свят, който трябва да ги обожава. Те не са приучени на търпеливо съзидание и изобщо не им се чака техният лейтенант да стане генерал. Искат всичко тук и веднага. А щастливият брак е най-вече търпение и многостранна работа върху себе си. И чак след това африкански страсти. Такива момичета и жени имат най-малък шанс да срещнат истинската любов. Но с течение на времето ще намерят нещо съвсем обикновено, което ще търпят през целия си живот.

ОТРИЦАТЕЛЕН ИМПУЛС

Всички жени са импулсивни, някои повече от други. Те са по-склонни да приемат влюбеността за любов, рискувайки семейството и съдбата на децата си. Като изпитат леко главозамайване, всеки път са готови да се омъжат, водени от девиза, че всичко, с което са живели досега, е било просто навик и от този момент нататък идват истинските неща. Добре е, ако такава дама има мъдър съпруг, способен да изчака да премине нейното опиянение, а след това, като съвзела се от тежко контролно ученичка, да се върне и да се заеме с още по-голям ентусиазъм с дома и семейството. Но единственото, на което може да разчита такава жена, е търпението на човека до нея. Той обаче може да се окаже ревнивец или глупак. Тогава, разбира се, на семейството се слага край и изобщо не е важно дали ще има реален развод или не. Наоколо са само пепелища, а “най-обгорените” от пожара на майчината любов са децата.

СЛЪНЧЕВ УДАР

Изключително рядка причина жената да напусне семейството. Това се случва, когато внезапно, като слънчев дъжд или лятна буря, истинската любов връхлети жената – щастлива или нещастна, но омъжена жена. Много жени съзнателно прекъсват опасните взаимоотношения, а след това живеят със скъпите спомени и мъката от това, че всичко се е случило толкова късно. Но те са и благодарни, че все пак са го изживели. Прекъсват връзката, защото са отговорни за децата си, за своя “стар” съпруг, с когото са свикнали и към когото също са отговорни. Това е съвсем по женски. Само единици се решават, каквото и да става, да тръгнат с любимия мъж. И това също е съвсем по женски.

Следваща страница »