Какво знаем за плода грейпфрут?

January 8, 2013 от  
Публикувано в Здраве

Какво знаем за плода грейпфрут?Ботаническото име на грейпфрута е Citrus paradisi, т.е. райски плод, от вида Citrus Rue Rutaceae.
Повечето от нас знаят, че изяждането на половин грейпфрут на закуска е един от най-полезните начини да се започне деня. Но колко от нас знаят, че белите семки, които внимателно отделяме, са пълни с полезни хранителни вещества? Те са изключително богати на природни флавоноиди и аминокиселини.
Най-старата информация за грейпфрута датира от 17 век, когато това вечнозелено дърво е било открито на остров Ямайка, носещ и латинското име „paradisi”). Английската дума грейпфрут идва от неправилното описание, дадено на дървото от ботаника Джон Лунан, който класифицирал големите, жълти и леко горчиви плодове като вид грозде. Независимо от погрешното класифициране на Лунан, плодовете на първите грейпфрутови дървета наистина приличали на големи чепки грозде.
За първи път грейпфрутът е описан през 1750 г. от Грифит Хюз, който го нарекъл „забранения плод” на Барбадос. През 1789 г. Патрик Браун го открива в различни части на Ямайка. През 1824 г. де Тюсак споменава за плода грейпфрут, който е хибрид от едрия грейпфрут „помело” и вид сладък портокал, и който расте на гроздове. През 1823 г. Одет Филип засажда семена от този плод близо до Тампа, Флорида и скоро дървото се разпространява в цялата област. През 1837 г. Джеймс МакФейдън, в своята книга „Флората на Ямайка” го отделя от вида „помело” и му дава ботаническото име „Citrus paradisi”. Първоначално във Флорида дърветата са били отглеждани като нещо ново и рядко, а в Ямайка много често били изкоренявани. През 1870 г. Джон МакДоналд, привлечен на пазара от грозд жълто оцветени плодове ги купува, а вкъщи прави първия разсадник за грейпфрутови дървета. Десет години по-късно, през 1880 г., Флорида започва да изпраща първите количества от плодовете на пазарите в Ню Йорк.
Като напълно нова храна грейпфрутът е отбелязал някои промени през последните 75 години. Докато през 1970 г. консумацията на грейпфрут се е определяла главно от популяризираната „грейпфрутова диета”, според която можело да се постигне загуба в теглото от 4.5 кг за 10 дена, през 1983 г. Департаментът по селскостопански маркетинг на САЩ отчита, че по консумация на пресни плодове и зеленчуци в Ню Йорк, грейпфрутът е изпреварен само от картофите, портокалите и ябълките.
Грейпфрутът вирее най-добре в тропическите и субтропическите области на света, характеризиращи се с горещи дни и топли нощи – при тези условия се увеличава количеството на захарта в плода. Дървото има тъмнозелени листа и бели, красиви цветове и може да израсне до 4.5-6, а по-старите до 13 метра височина. Плодовете са големи, кръгли, с диаметър 9-12 см и с тегло от 250 до 700 грама. Дърво на средна възраст може да даде реколта от 500 до 700 плода за една година. Днес, само в щата Флорида, годишно се добиват 2.5 милиона тона грейпфрут. Други големи производители са Испания, Мароко, Израел, Йордания, Южна Африка, Бразилия. Първата реколта е 3 до 4 години след засаждането на дървото, като плодовете се прибират 8 до 14 месеца след цъфтежа. В САЩ – най-големият производител на грейпфрут – са приели стандарти за зрелостта на грейпфрута. Когато плодът зрее, се увеличава захарта и сока в него, а намалява киселинността. Затова грейпфрутът се прибира когато съдържа приетите количества захар, сок и киселинност.
Тънката кожа на грейпфрутът може да бъде или напълно жълта или червеникаво-жълтеникава. Вътрешността на плода може да бъде жълта, розовикава или червеникава. Тя е много сочна и има освежаващ вкус. Горчивият вкус се дължи на гликозида нарингин. Грейпфрутът се състои от 4 части: семенник; 8-10 части с плодови торбички; белезникав мезокарп; жълто-оранжева кора, която отделя етерични масла с типичния цитрусов аромат.
Вътрешността на плода е богата на Вит. С и калий, желязо, калций и някои минерали, а също така на флавоноиди – растителни вещества, за които е известно, че предпазват от рак и сърдечни заболявания. Розовите и червените видове грейпфрут са богати на бетакаротин (родоначалник на Вит. А). Биологично активните природни вещества, които се намират в семената на грейпфрута унищожават някои паразити и подпомагат организма в производството на полезни бактерии.
Грейпфрутът и ползата от него за здравето:
* Сърдечно-съдова система – чрез нарингина грейпфрутът подпомага елиминирането на старите червени кръвни клетки, като подобрява притока на кръв. Веществата в плода съдействат за намаляване на свръхпроизводството на холестерол от черния дроб и артериалните отлагания. Вит. С спомага за укрепване и поддържане на еластичността на артериите;
* Храносмилателна система – сокът от грейпфрут, консумиран сутрин, премахва запека и подобрява храносмилането, като увеличава отделянето на стомашни сокове. Въпреки че грейпфрутът е с леко кисел вкус, сокът от него има алкална реакция. Това дава добър ефект при проблеми с киселинността в храносмилателната система, която може да причини множество други здравословни проблеми;
* Имунна система – грейпфрутът предпазва от някои форми на рак на стомаха (чрез пектина) и облекчава треската. Охлаждащото действие на сока подпомага намаляването на температурата;
* Метаболизъм – чрез галактуроновата киселина и пектина, които се съдържат в него, той намалява нивата на холестерола;
* Сокът от грейпфрут съдържа ензим, подпомагащ изгарянето на мазнините и може да помогне за абсорбиране и намаляване на скорбялата и захарта в организма. Затова широко се използва от хора, които се опитват да намалят теглото си. Допълнително подобрява и състоянието на кожата;
* Респираторна система – грейпфрутът подпомага лечението на общите простуди, облекчава кашлицата, фарингита.
* Ароматерапията използва етеричните масла на грейпфрута за стимулиране на лимфната система и намаляване на неразположенията, тъй като той добре балансира централната нервна система, поддържа доброто настроение и е изключително полезен при главоболие.