Кърмата – най-естественото хранене

May 27, 2009 от  
Публикувано в Родители

hranene-na-kurmacheto1Като естествено хранене се означава храненето с май­чина кърма до 4-6 месечна възраст с включ­ване на обичайните храни за захранване. По­настоящем са добре известни предимствата на естественото хранене, които го правят предпо­читано от майките и препоръчвано от лекарите. За съжаление жените у нас по различни причи­ни не могат или не желаят да кърмят децата си, а лекарите не винаги са в състояние компетентно да ги съветват как да бъде хранено детето поне през първите 4 месеца след раждането. Това на­лага да се припомнят някои от предимствата на майчината кърма спрямо най-усъвършенстваните и поради това най-скъпи адаптирани млека:

1. Майчината кърма е видово специфична храна, чийто състав е плод на продължителна еволю­ция, датираща от появата на хората.

2. Майчината кърма задоволява енергетичните и пластичните нужди на детето през първите 4-6 месеца от живота. С адаптирането на млеката се постига биохимично сходство, но остават реди­ца биологични различия:

- Антиинфекциозните фактори, повече от 20 на брой, са уникални за майчината кърма и не могат да бъдат прибавяни към адаптираните млека.

- В кърмата са налице повече от 100 ензима, които не само подпомагат храносмилането, но стимулират развитието на чревната лигавица и нейната бариерна функция.

- Майчината кърма чрез своите биохимични, биологични свойства и начина на приемане чрез сукане предпазва от инфекции стомашно-чревния тракт, дихателната система, предотвра­тява развитието на отити и алергизирането на организма. По-ниската заболяемост и смъртност сред естествено хранените деца е най-очебийна в развиващите се страни, но такива статистичес­ки данни са налице и в индустриално развитите държави.

- Чрез кърменето се създава оптимален контакт между майката и детето, който повлиява поведе­нието на детето през следващите месеци и години.

hranene-na-kurmachetoПредпоставките, които осигуряват естествено­то хранене на детето, могат да бъдат формули­рани по следния начин:

1. Желание от страна на майката да кърми де­тето си, породено от съзнателно и активно отношение към проблема, формирано още по време на бременността под влияние на умело и аргументирано провеждана здравна просвета.

2. Оказване на морална и емоционална под­крепа от страна на близките на кърмачката, като особено значение при нашите условия се отдава на майката и съпруга на кърмачката.

3. Закърмяне на детето възможно най-рано; първоначално поставяне и на двете гърди. Забрана на адаптираните млека в родилния дом и избягване на обилното оводняване, осо­бено с подсладена вода.

4. Прилагане на т. нар. биологично кърмене – когато детето заплаче. В повечето случаи децата се приспособяват към 7- или 6-кратно кърмене.

5. Осигуряване на достатъчно спокойствие на кърмачката; допълнителен внос от около 500 кса1, 20 гр. белтъци и 750 мл. теч­ности.

6. При опасения, че детето не получава доста­тъчно кърма, да не се бърза с дохранване с адаптирани млека, а да се потърси съветът на лекар за стимулиране на лактацията.

Какво се случва в следродилния период

May 14, 2009 от  
Публикувано в Родители

sledrodilen-period3След раждането на бебето и плацентата майка­та родилка навлиза в послеродилния период – пуерпериума. Той има средна продължителност от 40 дни. Органите и системите на женския ор­ганизъм се възвръщат до състоянието си преди забременяване. Инволуцията и регенерацията са процеси, които се развиват в организма на ро­дилката. Най-активно те са изразени върху поло­вите органи и особено в първите дни. Гърдите на жената, които по време на бременността са пре­минали подготвителен процес, започват да функционират. Майчиният инстинкт, зароден след оплождането, се превръща в майчино чувство.

Хименалният пръстен – девствената ципа се разкъсва напълно. Тонусът на тазовото дъно се възвръща сравнително бързо и влагалищният отвор се затваря след 24 часа. Около 1 седмица след това влагалището е отново с възстановен тонус. Маточната шийка се затваря по-дълго вре­ме и около 20-ия ден цервикалният канал е от­ново затворен. Остава обаче напречната цепка на цервикалния канал, която остава като белег, че жената е раждала. Матката след раждането е с овоидна форма, с твърдо еластична консис-тенция и маса 1000 грама. При физиологичен послеродилен период матката ежедневно на­малява размерите си и постепенно на 20-ия ден след раждането се прибира е малкия таз и вече е 200 г. В края на периода матката е малко по-голяма от тази преди забременяването – само 60-80 грама.

Контрахирането – свиването на матката след раждането, намалява кръвоснабдяването и хра­ненето на лигавицата на матката – спонгиозната децидуа. Това води до некротизиране на лигави­цата. Некротизиралите материи заедно с отделя­щите се кръв, лимфа и серум образуват лохиите – следродилното течение. В първите 2-3 дни ло­хиите са предимно кървави, докъм 5-6 ден имат нечист кафяво-червен цвят. В следващите дни те избледняват на цвят и стават жълтеникаво-бе-лезникави. До към 21-ия ден след раждането от­делянето на лохиите обикновено се преустано­вява. След раздвижване на родилката и особено след физическо натоварване количеството на лохиите може да се увеличи и цветът им да стане по-кървенист. Цветът и количеството на лохиите са важен признак за физиологичното протичане на пуерпериума. Лохиалният секрет е с изразени антибактериални свойства и възпрепятства раз­витието на възходяща инфекция от влагалището на маточната кухина.

Характерно за яйчниците е възстановяването на цикличната им дейност. Жълтото тяло на бремен­ността атрофира и се превръща във фиброзно тяло. Отделянето на кърма започва около 3-ия ден след раждането. Този процес е индивидуа­лен и при някои жени може да настъпи по-рано или по-късно. Обемът на гърдите се увеличава. Те стават напрегнати и понякога силно болезне­ни. Първите дни се отделя коластра, а след това мляко. Най-ефикасното средство за стимулиране на лактацията е редовното евакуиране на мляко от гърдите чрез сукане и изцеждане. Спокойно­то протичане на послеродилния период и оси­гуряването на пълноценно хранене с прием на достатъчно витамини и течности е предпоставка за пълноценното кърмене. Силно изразените положителни и отрицателни емоции също се отразяват. Неблагоприятно действие имат и фи­зическата и психическа преумора. В първите 3-4 месеца количеството на млякото е 800-1000 мл, като след това започва да намалява. Преди кър­мене гърдата се измива и дезинфекцира, а след това се подсушава и третира с медикаменти, ко­ито предпазват зърното от рагади. Необходимо е гърдите да се повдигат, като се използват специ­ално подбрани за това сутиени. Правилната тех­ника на кърмене и добрата хигиена осигуряват необходимата лактация. В първите дни родилка­та кърми новороденото в легнало положение. То трябва да захване не само зърното, но и част от ареолата. Така се предпазва зърното от травма. Кърменето продължава 10-20 мин. обикновено, след което е необходимо останалото мляко в гърдата да се изцеди. Активното кърмене, (шест и повече пъти дневно, вкл. и нощно време) след раждането потиска нормално овулацията и по­явата на менструация. Развива се т.нар. лакта- ционна аменорея. При отказ или недостатъчно кърмене на бебето, родилката може да забреме­нее след 3 седмици след раждането. Установено е, че 50% от тези жени са имали овулация до 6 седмица след раждането. При активно кърмещи жени след 3-ия месец трябва също да се мисли за активна контрацепция. Ако има забременява­не, кърменето трябва постепенно да се преуста­нови е срок от 30 дни. В противен случай се стига до голямо обременяване на майчиния органи­зъм и тежко изтощение на родилката.

Следродилната гимнастика ускорява инволутивните процеси в майчиния организъм след раждането. Физическите упражнения активират дейността на централната нервна система, по­добряват дишането и кръвообращението и ро­дилката по-бързо се възстановява. Необходимо е съобразяване с общото състояние на жената, с начина родоразрешение и с оперативните вме­шателства по време на раждането. Следродил­ната гимнастика включва специално подбрани гимнастически упражнения и масажи. Те увели­чават тонуса на мускулатурата на цялото тяло. Мускулите на тазовото дъно стават по-стегнати и еластични. Активният масаж на родилката се из­вършва от специалисти по определена и инди­видуална програма. Упражненията са комбини­рани и включват активно тръбната мускулатура, мускулите на тазовото дъно, коремната мускула­тура и упражнения с общо въздействие. Комп­лексът е така разработен, че да осигури и ускори инволутивните процеси в целия организъм.

Какво трябва да знаем за спонтанния аборт

May 13, 2009 от  
Публикувано в Родители

spontanen-abort2Спонтанният аборт е спонтанна загуба на плода преди 20 гестационна седмица. В повечето случаи те не могат да бъдат предвидени и да се предотвратят.

Колко често се случва?
Смята се, че една от четири жени претърпява спонтанен аборт в даден момент от живота си и че една от пет бременности завършва по този начин. Най-често спонтанните аборти възникват до 13 гестационна седмица и се наричат ранни спонтанни аборти.

Каква е причината?
Повечето спонтанни аборти се дължат на генетични аномалии на ембриона или на фетуса. Половината от ранните загуби на плода са предизвикани от случайни аномалии, които рядко се повтарят. Някои генетични заболявания се унаследяват. Затова при жена с повтарящи се аборти трябва да се проведе генетична консултация и да се търси причината.

Други, по-редки причини за спонтанен аборт са:
• Ненормални хормонални нива – не позволяват да се износи бременността.
• Проблеми с маточната шийка – ако се получи ранно разкритие, то може да доведе до загуба на плода.
• Маточни аномалии – тя може да има изменена форма или да бъде разделена на две. В тези случаи се намалява пространството за развитие на плода.
• Инфекция – в редки случаи инфекциозни заболявания и натравяния могат да причинят спонтанен аборт.

Други проблеми, които завършат с прекъсване на бременността:
• Гроздовидна бременност – трофобластът, от който в последствие се развива плацентата, разраства и клетките се изпълват с течност. Това е рядко състояние и изисква специално наблюдение, тъй като понякога може да доведе до туморно израждане.
• Кухо яйце – хормоните на бременността водят до спиране на менструалния цикъл, защото яйцеклетката е оплодена, образува се плоден сак, но в него не се развива ембрион
• Извънматочна бременност – плодът се развива извън матката, най-често в маточните тръби. Жената има болки, отпадналост и евентуално кървене. Хирургичната намеса е наложителна за прекъсване на бременността и за предотвратяване на евентуални усложнения.

Кои жени най-често се засягат?
Въпреки че причината за повечето спонтанни аборти не е изяснена, съществува повишен риск при възрастни жени, при такива с минали спон¬танни аборти, при много слаби или много пъл¬ни жени, както и ако бащата е много възрастен. Смята се, че здравословното хранене намалява риска.

Какви са симптомите?
Възможно е да се срещнат някои или всички от долупосочените симптоми:
• Болка, предизвикана от маточни контракции
• Кървене
• Загуба на околоплодна течност – среща се при късните аборти
Когато настъпи спонтанен аборт, плодът заедно с околоплодните части се изхвърля през влагали¬щето. В някои случаи може да се получи „гш5$ед аЬоГСюп”, плодът загива, но не напуска матката.

Какво да направим?
Ако една жена предполага, че започва спонта¬нен аборт, тя трябва веднага да се консултира с акушер-гинеколог. Чрез специални лечебни мерки понякога е възможно да се запази бре¬менността. В други случаи се налага евакуиране на всички„части на зачатието”.Тази манипулация се осъществява под анестезия.

Възстановяване
Физическото възстановяване отнема няколко дни. Менструалният цикъл се появява след око¬ло 4-6 седмици. Емоционалният отговор е много различен при различните жени. Често се изпит¬ват противоречиви чувства. Бащите също стра¬дат от настъпилата загуба и имат нужда от време да приемат случилото се.

Следващи бременности
В повечето случаи няма физически причини да не се опита следващо забременяване. Въпреки това е уместно да се направи консултация със специалист и при необходимост да се проведат допълнителни изследвания.

« Предишна страница