Кое ни кара да сменим дома си

December 2, 2010 от  
Публикувано в Родители

Преместване в нов дом

Преместване в нов дом

Преместването в ново жилище е важна стъпка, която всеки обмисля внимателно и обстойно. Има обаче обстоятелства, които са по силни от всеки довод за оставане, намерен и предложен с надежда от онази наша част, която е привързана към дома и иска да остане. Какви са причините, които ни карат да напуснем познатия уют и обстановка и да поемем всички трудности, свързани с едно преместване?

Да живееш с родителите си е един вид удобство. Всекидневните ангажименти, които трябва да свършиш като пазаруване, чистене, подреждане не са толкова притискащи, понякога дори са сведени до минимум. Живеещите в дома на родителите си получават и един вид финансова подкрепа, която е изключително важна в първите години след приключване на образованието, когато е времето за професионално утвърждаване и кариера. И все пак, идва момент, когато начинът на живот и гледните точки се променят дотолкова, че преместване в друго жилище е наложително. Този вариант не е възможен при всички от финансова гледна точка, но всеки, който планира да се обвърже и да има деца, трябва да го обмисли и евентуално да предприеме действия за осъществяването му. Отделяйки се от родителите в ново жилище, получавате по-голяма свобода, както и правото да отгледате и възпитате детето си сами, без да има хора, които макар и неволно, биха пречили на това.

Дори и вече да живеете самостоятелно, раждането на деца често води до нуждата от преместване. Тя се обуславя от липсата на пространство, свързана с появата на нов член на семейството. Домът, който преди е бил идеален, изведнъж се оказва тесен. Освен това, идва проблемът с детските градини и училищата – не във всеки квартал има такива. Родителите още от рано трябва да изберат начално училище за детето си и да се постараят да си осигурят бърз и лесен достъп до него. Защото, макар преместването в ново жилище да е свързано с неудобства, то се доказва като по-практичен вариант в дългосрочен план.

Друга причина за преместване в нов дом може да бъде професията. Често се случва да сменим работа или да ни командироват за дългосрочен план в друг град. Това е неудобство, но много хора биха предпочели да сменят жилището си, отколкото да загубят доходоносна работа, на която вече са се утвърдили. Много по-лесно е да се закупи жилище, отколкото да се замени работа, с която сме свикнали и обичаме, с нова. Все пак, преди да преминем на вариант преместване, добре е да разгледаме какви плюсове и какви минуси ни носи новото жилище и дали не би било по добре да запазим дома си за сметка на професията.

Каквито и да са обстоятелствата, които ви карат да се замислите за преместване в ново жилище, то винаги има избор. Преди взимането на това важно решение трябва добре да прецените готови ли сте да смените дома си и познатата среда с такава, която тепърва да изграждате. От друга страна, преместването винаги има своите положителни страни – то открива непознати възможности, предлага нови приятелства, освежава и внася тръпка в живота ви. Дали ще решите да приемете това предизвикателство зависи от вас.

Как да се справим с периода на отрицание при децата?

September 28, 2010 от  
Публикувано в Родители

abbie

Детето ви е страшен сладур. Усмихва се на всички. Общително е, но може и с часове да се забавлява само. Не се кара с другите деца. Спокойно е. Няма нервни изблици. Плаче рядко. Не е капризно. Детето ви просто е истинско ангелче. Докато не влезе във фазата на отрицанието.

Тя започва, когато хлапето е на две – две и половина и продължава до четири годишна възраст. В началото на този период смятате, че някой е подменил вашето съкровище. Умирате от страх, че нещо му се случило и то просто откача. Вбесявате се страшно, когато легне на пода в магазина и започне да пищи. И като цяло сте безпомощна. Защото независимо какво правите чувате един и същи отговор:”Не!”

Успокойте се. Това е първото и основно нещо, което трябва да направите. Бъдете спокойна. Детето ви е здраво и след като отмине фазата на отрицанието, ще стане пак същото сладурче, каквото е било преди това. Педагозите обясняват този период като първия момент, в който детето се опитва да бъде самостоятелно. Първата стъпка към „ще правя нещата така, както аз искам” е шок не само за вас, но и за него. То се опитва да се ориентира, да преодолее ограниченията, които му поставяте. Учудено е, че толкова много неща са забранени. Открива, че вие му пречите! Изпълнено е с агресия и не знае какво да предприеме. Уверявам ви, че в повечето случаи дори не ви чува. Просто  отговаря автоматично: „Не!”

Контролирайте тона си. Не искайте, не молете, не обяснявайте. Говорете за нещо друго. Пейте песнички, раказвайте приказки или му споделете как вчера педя човек е ощипал лисицата по опашката, защото се е опитала да изяде петела.

Това е може би единственият период от живота на детето, в който не бива да се опитвате да обяснявате каквото и да било. Просто действате – обличате го, храните го, водите го на градина. Правете всичко категорично и добронамерено. И разказвайте. Детето ви все още няма възможност да разделя вниманието си на много места. Ако го заинтригувате и внимава в разказа, не се усеща и забравя да протестира. Докато говорите с обичайния си ненатрапчив тон, то не смята, че искате да действа според вашите желания. И всичко е наред.

Наложете авторитета си. Не искайте мнението на детето, не му обяснявайте. Това, в този период от живота му, само го кара да се чувства несигурно. Въпреки че се отделя от вас, вие все още сте най-важната. Вие сте авторитета и сигурността. Ако без много приказки вършите нещо с хлапето, то мисли, че така трябва.

Не му отговаряйте. Детето ви отново крещи „Не! Не! Не!” и се тръшка на тротоара. Не му отговаряйте. Не го поучавайте. Не го гонете. Запазете спокойствие и дори бих ви препоръчала да не му обръщате внимание. Имайте предвид, че каквото и да направите само ще го провокирате още повече. Отдалечете се така, че да го виждате и да сте наблизо, но то да не ви вижда. Щом се усети само, сълзите и тръшкането ще спрат бързо. Много е вероятно вашето ангелче никога повече да не ляга на тротоара.

Ако не мине? Струва ви се, че този период никога няма да отмине. Разбирам ви. Но всичко е във вашите ръце. Бъдете спокойна. Не се оптивайте да  превъзпитавате детето точно в момента, в който крещи. В противен случай, периодът на отрицание ще се разтегне във времето. Явлението ще се превърне в навик, в стереотип. Противопоставянето и опърничавото поведение могат да станат характерови особености. Тогава проблемът ще се превърне в хроничен и ще бъде много трудно за вас или за детето, след като порастне, да промените това.

Играйте си заедно. Това е начинът да помогнете на хлапето да извлече полза от периода. Точно сега то осъзнава разликата между „искам” и „трябва”, „добро” и „лошо” , пробва различни неща и е изключително любопитно.

Ако тази сутрин, то се е крило от вас, пищяло е и е нагрубявало всеки, който му се изпречи на пътя, сега, докато е спокойно и си играете, е моментът да му покажете защо не бива да се държи така. В процеса на игра то възприема всичко лесно, забавлява се, чува ви наистина, а вие сте спокойна и усмихната.

Дайте шанс на детето си да открие света с ваша помощ. Не му позволявайте да ви води за носа. Бъдете по-хитра. И вярвайте, че то пак ще бъде такова, каквото си го познавате – мило, добро и усмихнато. Просто му трябва време.

Защо децата лъжат?

September 14, 2009 от  
Публикувано в Родители

zashto-decata-lujatВъв всяко семейство рано или късно настъпва този момент: някой от родителите изведнъж “засича” сина си, че нещо е изнесъл от къщи и го е продал. Или намира изчезналите си 10 лева в джоба на дъщеря си. Какво дете отглеждаме, хващат се за главата възрастните.

Психолозите казват: не се тревожете! Подобни епизоди, особено в предучилищна възраст, още не са доказателство, че в дома ви расте лъжец. Ако обаче инцидентите се повтарят с години и все по-често, време е да изясните защо това се случва и какво трябва да направите, за да промените положението.

Защо лъжат

Когато момиченце на шест години казва, че не е счупило вазата, това не е само желание да избегне наказанието. То просто не е искало да счупи вазата! Да разберете мотивите за лъжите е само началото. За да се продължи по нататък, е полезно да се изясни налице ли е в семейството такава атмосфера, че децата да могат да се явят пред мама или татко и да признаят постъпката си. Ако те знаят, че в отговор на самопризнанието на вината си ще последва гняв и наказание, разбира се, че ще предпочетат да излъжат.

Задавайки на провинилото се дете въпроси в тази връзка, не влизайте в ролята на инквизитор. Вместо вбесеното “Кой счупи вазата?” кажете: “Толкова харесвах тази ваза. Какво се случи?” Въпросът трябва да направи детето участник в диалог, а не подсъдим. Нека вашите въпроси сложат началото на разговор за последствията от лъжата: “Мога ли да ти се доверя, ако не съм убедена в правдивостта на думите ти? Ще ти се доверяват ли приятелите ти?”

Ако вашият син си фантазира, че баща му е президент на известна компания, това е свидетелство, че не му достига самоуважение. Защо на дъщеря ви не й стига да бъде самата себе си и си измисля интрига, представяйки се за друг човек? Причината е същата. Накратко казано – в тези случаи детето иска да види в лъжата истина.

Родителите не бива да забравят, че детето внимателно ги наблюдава. Мама говори по телефона с приятелката си: “Голяма майсторка си, толкова вкусен обяд беше приготвила. Благодаря ти много ”Но дъщерята помни, че вчера всички са обсъждали лошия обяд след гостуването. От гледна точка на възрастния това не е лъжа, а елементарна вежливост, но момиченцето решава, че понякога може и да се послъже. Затова обяснете, че го правите, защото не сте искали да обидите приятелката си.

Защо мамят

Учениците понякога мамят в играта, за да укрепят поразклатената си самоувереност. В този случай родителите не бива да наказват детето, когато разберат за измамата – реакцията на връстниците ще бъде по-действено средство. На вас ви остава само да поговорите колко много се озлобяват хората, когато разберат, че са били измамени. И колко вреди сам на себе си човек, когато започне да прибягва до дребни мошеничества, а не използва истинските си качества, за да победи.

Позвънила ви е учителката на дъщеря ви и се е оплакала, че тя непрекъснато я лъже и целият клас е настроен срещу нея. Тук вече трябва да се замислите дали и вие нямате вина за поведението на дъщеря си. Може би сами сте й давали пример, като сте се опитали с измама да уредите някакъв въпрос? Най-прост пример: не сте й купили билет за автобуса, твърдейки, че е още малка.

Защо крадат

Родителите обикновено смятат кражбата за най-сериозното провинение, което може да извърши едно дете. Но това невинаги е справедливо. Разбира се, да се учи детето кое е свое и кое чуждо е необходимо и това трябва да започне от най-ранна възраст. “Това е камиончето на Петърчо. Помоли го да си поиграеш с него Но преди да навърши пет години, едно дете трудно разбира защо не може да играе с камиончето, което му харесва. След година обаче то започва да разбира, че без разрешение не бива да се вземат чужди играчки.

Но нима можете да го удържите да пъхне в джоба си красивото самолетче, ако никой не го вижда? Когато откриете самолетчето, веднага трябва да се върнете там, където то е намерено, и да го дадете на детето, на което принадлежи.

След което да се извините. За възрастния това наистина е тежка процедура, а какво остава за детето? Но трябва твърдо да настоявате на своето.

Детето ви трябва да разбере, че онова, което е взето без разрешение, трябва да се върне незабавно. Постарайте се да му обясните, че това е кражба и как хората се отнасят към такива неща.

В подрастваща възраст кражбата понякога се включва в ритуалната игра по встъпването на детето в определена група от връстници. В тези случаи се съсредоточавайте върху постъпката, а не върху малчугана. Той не е лош – направил е лош избор. Но защо? Вие сте проверявали уроците му, следили сте да е добре облечен, купили сте му компютър. Нима всичко направено не е достатъчно?

Да, изобщо не е достатъчно! Не му достига вашата топлота и любов. Дори, бихме казали, интерес към неговия вътрешен живот. Ако кражбата е била част от ритуал, трябва да си изясните защо синът ви е избрал точно тази група деца. Може би в компанията на връстниците си той се чувства съпричастен с по-плодотворни интереси и не се чувства излишен? При всички случаи връщането на откраднатото е задължителна крачка.

Много родители смятат, че провиненията трябва сериозно да се наказват, за да не се повтарят. Заблуждение! Детето изслушва с половин ухо наставленията на баща си, покорно седи вкъщи в неделя, след което се връща при приятелите си и отново извършва кражба. Какво да правите? Трябва да се върнете към началото и да се опитате да разберете какво го тласка към кражбата.

Ниско самоуважение? Самота у дома и в училище? Натиск от страна на приятели? Скука? Жажда за приключения? Ако не съумеете да намерите ключа към поведението на детето, посъветвайте се с психолог.

Знае се, че често за подрастващите авторитетът на връстниците е по-важен от този на родителите. Значи възрастните отрано трябва да си създадат авторитет, а не да чакат извънредни обстоятелства. Децата във всяка възраст трябва да знаят, че зад гърба си имат майка и баща, които винаги са готови да ги изслушат, да ги разберат и да им помогнат. Ако такива отношения липсват, ще ви е по-трудно да се преборите с желанието на отрочето си да краде.

КРЯСЪЦИТЕ НЯМА ДА ПОМОГНАТ

Нашите викове и ругатни не карат децата ни да се държат по-добре. Точно обратното – предизвикват у тях агресивност и чувство на противоречие и те започват да се държат по-зле. Ако се скарате на тригодишната си дъщеря, която блъска по-малкото си братче, тя вероятно ще продължава. А ако си замълчите, тя скоро ще се успокои и двамата ще започнат да си играят спокойно. Ако лудориите на малчуганите не са опасни за самите тях и за околните, по-добре е възрастните да не се намесват. Лудориите са детският начин за изливане на бурната енергия.

Най-неприятно е, когато дете престане да реагира на спокойния тон. То така е свикнало мама винаги да крещи, че изобщо не чува тихите забележки.

Разговорът на висок тон лишава детето от чувството за безопасност. То изпада в ужас, когато мама, която е толкова огромна и важна в сравнение с него, е ядосана и сърдита. То се бои, че ще го отблъснете и ще го изоставите завинаги.

Да се крещи е вредно. Но как да се научим да се сдържаме? Психолозите препоръчват да определите моментите, когато най-често излизате от себе си. Например вие бързате за работа, дъщеря ви трябва да бъде заведена в детската градина, а тя седи безучастно и не иска да си обуе чорапите. Или приготвяте обяд, говорите по телефона, изобщо занимавате се с нещо спешно, а тя се върти около вас и иска внимание. Вие се сривате и започвате да крещите. Значи това не е кусур на характера ви, а недостатък на семейното разписание. Просто трябва по-разумно да разпределяте времето си, и тогава няма да има поводи за истерични крясъци.

Следваща страница »