Мистерията на паметта

June 11, 2009 от  
Публикувано в Здраве

Мистерията на паметтаВъпреки че науката продължава да дълбае все по-дълбоко по въпроса за паметта, по-голямата част от процеса на запаметяване и възпроизвеждане на запаметеното остава загадка. Изследователите смятат паметта за процес. Когато си спомняме нещо, ние всъщност реконструираме събитието по части от информацията, съхранени в мозъка.

Мистерията обаче е – какво предизвиква тази реконструкция?

В миналото са мислели, че цялата памет се намира в мозъка. Газанига (1988) обаче смята, че паметта се съхранява в нервната система, така че всяка мисъл, която мине „през ума ни”, се чувства с цялото тяло, понеже химиорецепторите се намират в клетки навсякъде из тялото. Когато възникнат химически реакции в мозъчната кора, информацията се разпространява в цялото тяло чрез хемотаксис – процес, позволяващ на клетките да комуникират чрез „радар” или да се придвижват чрез кръвната плазма или церебралната течност. В някои екстремни случаи тялото съхранява изключително болезнени спомени в мускулната тъкан, така че степента на травмата се спестява на съзнанието. Така когато човекът бъде подложен на масаж и мускулите бъдат стимулирани, паметта може да се активира отново, реконструирайки събитието и потиснатите емоции. Друг пример за паметта на човешките тъкани са честите оплаквания за чужди спомени, които се предават чрез имплантирани органи.

Характеристики на паметта
Сетивност – ние запаметяваме чрез нашите пет сетива. Колкото повече сетива включваме в процеса на запаметяване, толкова по-лесно ще ни е да извикаме после този спомен.
Интензивност – когато нещо е много смешно, абсурдно, страшно, то остава по-ярко в паметта ни.
Отличителност – глупавите и всекидневните неща са по-трудни за запомняне, понеже нищо не ги отличава от останалите спомени.
Емоционалност – амигдалата – кръгло образувание в мозъка с големина на грахово зърно, играе ролята на пазач. При събитие с голям емоционален заряд – положителен или негативен, амигдалата казва „това е важно” и го запомняме по-лесно.
Оцеляване – мозъкът е приспособен да оцелява. Това означава, че всичко, което смятаме за важно за нашето оцеляване, ще се запомни по-лесно. Не става въпрос само за физическо, а и за емоционално или дори за финансово оцеляване.
Значимост за самите нас – ние по естествен начин запомняме неща, които ни интересуват и които са от значение за нас самите.
Повторение – колкото по-често извикваме даден спомен от паметта си, толкова по-лесно го извикваме всеки следващ път.
Първо и последно – мозъкът най-лесно възстановява моментите от началото и от края на дадено събитие.

Ключът към паметта
Внимание – често най-големият проблем е, че съзнанията на хората не са концентрирани в настоящето, в дадения момент. Вместо това те мислят за миналото или за бъдещето.
Визуализация – създайте визуален образ на мислите си, тъй като мозъкът мисли в картини и концепции, не в параграфи.
Асоциация – свързването на новопостъпващата информация с предишни спомени прави извикването й в бъдеще по-лесно.
Въображение – бъдете изобретателни, когато си представяте нещата в съзнанието си или правите асоциации.

Защо забравяме?
Причината би могла да бъде, че от самото начало така и не сме съхранили информацията правилно. Това би могло да се случи поради недостатъчното количество емоция или малкото значение, което й придаваме. Възможно е и ситуацията да е била толкова травмираща, че съзнанието да я е потиснало, за да запази нормалното си състояние.

Защо помним лошите неща?
Всеки път, когато се задействат емоциите, особено силните емоции, информацията или преживяното се загнездват в паметта. В много случаи имаме склонност да мислим за това постоянно, като по този начин го извикваме повторно в съзнанието си и подсилваме спомена още повече. Освен това е по-лесно да извикаме неприятни спомени, когато сме в лошо настроение. Защо? Защото си спомняме нещата в състоянието, в което сме били, когато сме ги научили, така че всеки път, когато сте ядосани, ще сте в състояние по-лесно да си припомните други ситуации, в които сте били ядосани.

Подсъзнанието помни всичко
Ако трябва да съпоставим съзнанието с подсъзнанието, съзнанието би могло да се сравни с една стъпка, а подсъзнанието – с дължината на футболно игрище. Потенциалът е огромен. Така че всичко, което преживяваме, може да бъде съхранено. Съзнанието обаче би се претоварило в опитите си да обработва всеки един бит информация, постъпваща всекидневно. Ето защо вместо това цялата информация се приема на съхранение от подсъзнанието и ние може и никога да не я използваме, освен ако съзнанието не реши да я обработи нощем чрез сънищата или ако не се подложим на клинична хипноза, чрез която терапевтът подпомага достъпът до информация или спомени, които съзнанието е „забравило” или потиснало.

Пазете се от стреса
Дълго продължаващият стрес и прекаленото затлъстяване предизвикват отделянето на така наречените „хормони на стреса” (глюкокортикоиди). Продължителното излагане на клетките на действието на глюкокортикоидите поврежда и разрушава невроните в части от мозъка, ключови за запаметяването. Един наистина добър начин да се отървем от излишните глюкокортикоиди е чрез физически упражнения. За тези, подложени на високи нива на стрес, фитнесът е не само препоръчителен, а задължителен.

Подобни статии:

Рекламирай тук

Оставете коментар

Изкажете мнението си...
Ако желаете снимка, вземете си от Граватар!