Как да се справим с периода на отрицание при децата?

September 28, 2010 от  
Публикувано в Родители

abbie

Детето ви е страшен сладур. Усмихва се на всички. Общително е, но може и с часове да се забавлява само. Не се кара с другите деца. Спокойно е. Няма нервни изблици. Плаче рядко. Не е капризно. Детето ви просто е истинско ангелче. Докато не влезе във фазата на отрицанието.

Тя започва, когато хлапето е на две – две и половина и продължава до четири годишна възраст. В началото на този период смятате, че някой е подменил вашето съкровище. Умирате от страх, че нещо му се случило и то просто откача. Вбесявате се страшно, когато легне на пода в магазина и започне да пищи. И като цяло сте безпомощна. Защото независимо какво правите чувате един и същи отговор:”Не!”

Успокойте се. Това е първото и основно нещо, което трябва да направите. Бъдете спокойна. Детето ви е здраво и след като отмине фазата на отрицанието, ще стане пак същото сладурче, каквото е било преди това. Педагозите обясняват този период като първия момент, в който детето се опитва да бъде самостоятелно. Първата стъпка към „ще правя нещата така, както аз искам” е шок не само за вас, но и за него. То се опитва да се ориентира, да преодолее ограниченията, които му поставяте. Учудено е, че толкова много неща са забранени. Открива, че вие му пречите! Изпълнено е с агресия и не знае какво да предприеме. Уверявам ви, че в повечето случаи дори не ви чува. Просто  отговаря автоматично: „Не!”

Контролирайте тона си. Не искайте, не молете, не обяснявайте. Говорете за нещо друго. Пейте песнички, раказвайте приказки или му споделете как вчера педя човек е ощипал лисицата по опашката, защото се е опитала да изяде петела.

Това е може би единственият период от живота на детето, в който не бива да се опитвате да обяснявате каквото и да било. Просто действате – обличате го, храните го, водите го на градина. Правете всичко категорично и добронамерено. И разказвайте. Детето ви все още няма възможност да разделя вниманието си на много места. Ако го заинтригувате и внимава в разказа, не се усеща и забравя да протестира. Докато говорите с обичайния си ненатрапчив тон, то не смята, че искате да действа според вашите желания. И всичко е наред.

Наложете авторитета си. Не искайте мнението на детето, не му обяснявайте. Това, в този период от живота му, само го кара да се чувства несигурно. Въпреки че се отделя от вас, вие все още сте най-важната. Вие сте авторитета и сигурността. Ако без много приказки вършите нещо с хлапето, то мисли, че така трябва.

Не му отговаряйте. Детето ви отново крещи „Не! Не! Не!” и се тръшка на тротоара. Не му отговаряйте. Не го поучавайте. Не го гонете. Запазете спокойствие и дори бих ви препоръчала да не му обръщате внимание. Имайте предвид, че каквото и да направите само ще го провокирате още повече. Отдалечете се така, че да го виждате и да сте наблизо, но то да не ви вижда. Щом се усети само, сълзите и тръшкането ще спрат бързо. Много е вероятно вашето ангелче никога повече да не ляга на тротоара.

Ако не мине? Струва ви се, че този период никога няма да отмине. Разбирам ви. Но всичко е във вашите ръце. Бъдете спокойна. Не се оптивайте да  превъзпитавате детето точно в момента, в който крещи. В противен случай, периодът на отрицание ще се разтегне във времето. Явлението ще се превърне в навик, в стереотип. Противопоставянето и опърничавото поведение могат да станат характерови особености. Тогава проблемът ще се превърне в хроничен и ще бъде много трудно за вас или за детето, след като порастне, да промените това.

Играйте си заедно. Това е начинът да помогнете на хлапето да извлече полза от периода. Точно сега то осъзнава разликата между „искам” и „трябва”, „добро” и „лошо” , пробва различни неща и е изключително любопитно.

Ако тази сутрин, то се е крило от вас, пищяло е и е нагрубявало всеки, който му се изпречи на пътя, сега, докато е спокойно и си играете, е моментът да му покажете защо не бива да се държи така. В процеса на игра то възприема всичко лесно, забавлява се, чува ви наистина, а вие сте спокойна и усмихната.

Дайте шанс на детето си да открие света с ваша помощ. Не му позволявайте да ви води за носа. Бъдете по-хитра. И вярвайте, че то пак ще бъде такова, каквото си го познавате – мило, добро и усмихнато. Просто му трябва време.

Подобни статии:

Рекламирай тук

Оставете коментар

Изкажете мнението си...
Ако желаете снимка, вземете си от Граватар!