Арлберг – страхотна дестинация за ски-фенове

May 23, 2013 от  
Публикувано в Спорт

Много хора идват тук и същевременно никой не знае, че освен баровски курорт Арлберг е и планината на всички планини. Всъщност този зимен курорт е проход между Тирол и най-крайната провинция на Австрия – Воралберг. Ако застанете на върха на магическата Валуга или на Крегерхорн, можете да съзрете очертанията на Германия на север, а на юг Швейцария. Така поне разказват гидовете, сочейки грациозно с щеката си.

Многобройните удобства – ски-влекове и лифтове, макар и прекрасно улеснение за туристите, са отнели поне малко от величието и неповторимостта на тази планина. Има ги в курортите Лех, Сен Антон, Зурс и Сен Кристоф. Всяка частица от Арлберг има своя индивидуалност и характер. Наблизо има и малко по-евтини селища (като за туристи от Изтока), но и малко по-скучни. Ски-фанатиците обикновено остават още в Сен Антон, а по-изтънчените и снобите отпрашват за Лех. Сен Кристоф е за любителите на девствената алпийска природа. Ако наречем Арлберг “зимната страна на чудесата” – това няма да бъде нито сюжет от приказките, нито гола фраза от рекламните брошури. Макар че от 1901г. насам (тогава 8 скиори пионери основават “Ски-клуб Алберг”) са построени само няколко нови сгради.

Понякога целият район е откъснат от външния свят и дори височайшите кралски гости трябва да се примирят с нейно величество Природата. В подобни случаи на помощ идва хеликоптер, а трите главни лифта не прекъсват своята работа. Най-чество затрупван под снежната лавина като че ли е Сен Кристоф. Преди век бил открит тунел за влакове през Арлберг, който и до ден-днешен е най-прекият път през прохода.

Случвало се е принц Чарлз и Питър Гейбриъл да осъмнат в съседни стаи и да не могат да направят нищо по цели дни, освен да се провират през дебелата снежна покривка. Десетина дни след снеговалеж остават неотъпкани склонове, а когато това стане, започва да вали отново. Заклетите скиори отлагат своите занимания, наслаждавайки се на елегантната атмосфера на хотел “Хоспиз” и на прословутата кухня на Ади Вернер (може би най-добрата в Австрия). Регистърът на “Братството на Сен Кристоф”, което се наслаждава на кулинарните шефьоври, наистина напомня на извадка от “Кой кой е”. Честта да бъдат приети в клуба имат само най-богатите, а самото приемане е съпроводено от пищни тържества.

Макар че в Арлберг има само един крал – ските. Шнайдер организирал първите състезания в Арлберг, когато през 1928г. стартирал от Англия заедно с други известни скиори, за да проведат най-дългото и престижно ски-състезание “Кандахар”. В следващите години Стефан Крукенхаузер изобретил т.нар. “Техника на Арлберг”.

Можете да си купите билети за лифтовете в Лех и Сен Антон, макар че няма връзка помежду им. Всички опити за свързването им досега са пропаднали. Дори преди век, когато се прокарвала железопътна линия, местните жители твърдели, че не може да се свързва това, което Бог е разделил. Затова най-сигурен е автобусният транспорт. Пистите продължават чак до селцата и завършват с две езерца – истинско предизвикателство за най-безстрашните ентусиасти. Който и маршрут да изберете надолу, вашата предпоследна точка за отбиване ще е неустоимата хижа на хълма или някой от примамливите барове. Едва ли ще се приберете в хотелската стая преди светлините на малките селца да заблестят и вятърът да се усили. Подобни групички на по едно изтънчено питие се оформят и по пладне. Те се наслаждават на зимното слънце и си разказват весели сиорски истории. Голям специалитет е питието “Водка Фидж” – смъртоносна смес от водка и смокини.

Можете да решите да отидете с лифт до Рюфикоф, където ще откриете още по-величествена гледка. Една от най-хубавите сгради на Лех е Кристберг хотел. Собственикът му е олимпийски шампион от 1924г., а съпругата му е шведска контеса. Така че Лех също е привилегирован – златни медали и синя кръв.

Random Posts

Рекламирай тук

Оставете коментар

Изкажете мнението си...
Ако желаете снимка, вземете си от Граватар!